От 1 март 2026 г. в Русия влиза в сила нов закон, който забранява използването на чуждестранни надписи върху търговски табели и реклами. Законът, приет окончателно от Държавната дума, е част от по-широка реформа за защита на руския език в публичната среда.
Новият нормативен акт регламентира, че всяка информация, предназначена за публично осведомяване на потребителите, трябва да бъде на руски език, а при необходимост – и на държавните езици на съставните републики или етническите народи в Руската федерация. Допустимо е използването на чужд език, но само като допълнение и по преценка на производителя.
Изключение е предвидено за търговски марки и запазени наименования, които не попадат под изискванията на закона. Освен това, в рекламата на строителни обекти се въвежда задължително използване на кирилица за имената им.
Според един от вносителите на закона – депутатът Ярослав Нилов – мярката цели да защити езиковата идентичност на страната, като същевременно се търси баланс с интересите на бизнеса. Той подчертава, че при разглеждането на законопроекта е било взето предвид и мнението на предприемачите, за да не се стигне до ненужна административна тежест.
Подобни закони съществуват и в други държави
Макар новият руски закон да предизвиква оживена полемика, той не е изолиран феномен, а част от по-широка международна тенденция за езиков протекционизъм. Подобни регулации съществуват в редица страни, особено тези с исторически или културен натиск от доминиращи чужди езици – най-често английския.
Франция: Закон „Тубон“
Приет през 1994 г., законът „Тубон“ задължава използването на френски език във всички официални документи, реклами, менюта, етикети, трудови договори и уебсайтове. Чужд език може да се използва, но само ако има равностоен превод на френски. Изключения се правят за търговски марки и художествени произведения. Нарушенията водят до глоби и дори до съдебни дела.
Квебек, Канада: Закон „Loi 101“
В канадската провинция Квебек френският език е задължителен във всяка публична комуникация, включително табели, етикети, търговски съобщения и реклама. Законът допуска двуезичност, но френският трябва да бъде по-видим и доминиращ. Това важи и за търговските обекти, работните места и образованието. Контролът се осъществява от специална езикова полиция (OQLF).
Полша: Закон за полския език
Полското законодателство задължава използването на полски език във всички продукти, инструкции, договори и потребителски съобщения. Използването на чужди езици е разрешено само ако има паралелен превод. И тук има изключения за търговски марки.
Литва: Строг режим за кирилицата
Литовското законодателство е едно от най-стриктните в ЕС – всички публични надписи и реклами трябва да бъдат на литовски език, включително в туристическите райони. Използването на кирилица или английски език без превод е забранено. При нарушения се налагат глоби.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
