Израелските удари срещу Иран, започнали на 13 юни, отприщиха нова фаза в конфронтацията между двете държави. След три дни на взаимни нападения и ескалация, с десетки жертви от двете страни, въпросите се трупат: Какво стои зад действията на Тел Авив? И има ли действителна военна или дипломатическа логика зад конфликта?
Двама анализатори – Максимилиан Хес, експерт по политически рискове, и Ори Голдбърг, специалист по иранска политика – предлагат в Al Jazeera взаимно допълващи се, макар и различно фокусирани отговори.
Превантивна атака или премерена ескалация?
Израел оправда атаката с нуждата от „превенция на иранска ядрена заплаха“ – формула, която вече сме чували. Според Хес, това е „стратегическа грешка, идентична с тази на Буш и Блеър в Ирак“. Той подчертава, че няма данни за реална, непосредствена заплаха от страна на Техеран – а превантивният удар изисква точно такава.
Голдбърг от своя страна акцентира, че Израел използва „тази удобна риторика, за да създаде впечатление за спешност там, където такава няма“. В подкрепа на това, той отбелязва, че докладът на МААЕ от 12 юни, цитиран от Израел като основание, не съдържа нова или изненадваща информация, нито се възприема от агенцията като спешна опасност.
Целта била ядрената програма. Но какво показват мишените?
Ако основната цел е ядрената инфраструктура, защо ударите се разпростират върху военни бази, правителствени сгради, петролни складове и газови находища?
Хес посочва, че обекти като Натанз са проектирани да издържат на тежки бомбардировки, а Израел не разполага с нужния арсенал – например бомби тип Massive Ordnance Penetrator, произвеждани единствено от САЩ. Вашингтон обаче от години отказва да ги предостави, включително и по време на мандата на Доналд Тръмп.
Голдбърг допълва, че действията на армията свидетелстват не за „обезглавяване на ядрената програма“, а за дестабилизация на държавната инфраструктура. Той акцентира особено върху целенасочените убийства, включително вероятно това на Али Шамхани – ключов съветник на Хаменей и посредник в преговорите със САЩ. Това, по думите му, е характерна за Израел тактика: „елиминирай фигурата, разклати системата“.
Смяна на режима или смяна на фокуса?
И двамата анализатори разглеждат твърдението на Нетаняху, че призовава иранския народ да „се освободи от зъл и репресивен режим“. Според Голдбърг, това е наивна и опасна заблуда – че един народ ще тръгне след агресора, който го бомбардира. Той посочва, че в Иран – подобно на Израел – дори яростни опоненти на правителството често застават зад флага, когато националният суверенитет е под заплаха.
Хес също не намира логика в подобна теза. За него това е опит за отвличане на вниманието от реалната цел – а именно блокиране на иранско-американските преговори и възстановяване на подкрепа за Израел в момент, когато международната легитимност на Тел Авив ерозира.
Израел в изолация и заплахата за Нетаняху
Според Голдбърг, именно международният натиск е в основата на решението за ескалация. Тел Авив се изправя пред:
- вероятно масово признаване на палестинска държавност от страни в Европа и Глобалния юг;
- заповед за арест на Нетаняху от Международния наказателен съд;
- и очаквано решение на Международния съд за незаконността на израелската окупация.
В този контекст, атаката срещу Иран не е въпрос на сигурност, а въпрос на лична и институционална оцеляване, подчертава Голдбърг. Хес се съгласява – според него става дума за опит да се възроди образът на Израел като „ключов бастион срещу злото“, в момент когато образът на жертва избледнява заради събитията в Газа.
Понятието „сигурност“ – удобно прикритие?
И двамата автори засягат идеологическата дълбочина на понятието „сигурност“, използвано от Израел.
„В израелския политически речник, ‘сигурност’ означава правото да убиваш, когото и когато поискаш, без последици“, пише Голдбърг. За него това е същината на израелската държавност, концепция, при която „еврейският живот е защитен единствено чрез надмощие и безнаказаност“.
Хес, от своя страна, предупреждава, че такава дефиниция води до безкрайна ескалация – от Газа до Иран. Израел се стреми да поддържа образ на непробиваема крепост, но с всеки удар рискува да загуби както моралната си основа, така и международната си подкрепа.
Какво следва?
Нито един от анализаторите не вярва, че настоящата кампания ще постигне стратегическите си цели – независимо дали става дума за ядрена дееспособност, смяна на режима или възстановяване на международен престиж.
Но и двамата са единодушни:
Тази война не е за сигурност. Тя е за безнаказаност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
