В контекста на ускоряващия се процес по въвеждане на цифровото евро и планираното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., в публичното пространство отново набира популярност старо интервю с председателката на ЕЦБ Кристин Лагард. В него се обсъждат теми като ограничаване на кешовите плащания, бъдещ контрол върху трансакциите и необходимостта Европа да не бъде зависима от чужди валути или частни дигитални пари.
„Цифровото евро ще позволи контрол – и да, ще има ограничения за плащания в брой“
В интервюто, което е проведено в началото на 2023 г., Лагард прави поредица от откровени изказвания за мотивацията зад въвеждането на цифрово евро и контрола върху кешовите плащания. Тя посочва:
„Има праг от 1000 евро. Ако платите в брой над тази сума, сте в сивия сектор. Поемате риск – може да бъдете глобени или дори да отидете в затвора.“
Лагард уточнява, че цифровото евро ще бъде съпроводено от „ограничен контрол“, но все пак контрол, особено за по-големи суми. Разглеждат се варианти за пълна анонимност при дребни плащания – например под 300–400 евро, но тя изразява притеснение, че:
„Това може да бъде опасно. Терористичните атаки във Франция преди 10 години бяха изцяло финансирани чрез малки, анонимни предплатени карти.“
Основният мотив, по думите ѝ, е суверенитетът на Европа. Тя подчертава опасността от зависимост както от чужди валути като юана или рублата, така и от валути, създадени от частни корпорации:
„Не искам Европа да е зависима от валута на неприятелска страна. Или от валута, създадена от корпорация като Meta, Google или Amazon. Това би застрашило суверенитета на Европа.“
Проектът за цифровото евро: Какво се случи след това?
Макар интервюто да е от 2023 г., темата за цифровото евро е далеч от приключване. На 18 октомври 2023 г. Европейската централна банка официално премина във „фаза подготовка“ на проекта за дигиталното евро, която стартира на 1 ноември 2023 г. и ще продължи две години – до края на октомври 2025 г.
Тази фаза включва:
- разработване на общоевропейски правилник (т.нар. rulebook);
- подбор на технологични партньори;
- провеждане на тестове с граждани и търговски банки;
- и консултации със заинтересованите страни относно нивото на контрол, анонимност и достъпност.
В същото време Европейската комисия внесе законодателния пакет за цифровото евро в Европейския парламент, но той все още не е приет. Очаква се през 2025 г. да се формира политически консенсус около окончателния регламент, който ще даде правната рамка за евентуално пускане на цифровата валута.
Вижте още: Цифровото евро – първа стъпка към безкешова диктатура в ЕС?
Финалното решение дали цифровото евро да бъде издадено ще бъде взето от ЕЦБ едва след приключване на фазата на подготовка и приемане на законовата рамка – вероятно в края на 2025 или началото на 2026 г.
Контрол, анонимност и ограничения – отворени въпроси
Интервюто с Лагард – независимо дали е напълно автентично или редактирано – отразява реални теми в сърцевината на дебата за цифровото евро:
- Ще се запази ли възможността за анонимни плащания?
- Ще бъде ли ограничено използването на кеш и как?
- Ще има ли лимити за трансакции с дигитално евро?
- Кой ще има достъп до данните за плащанията – търговските банки, ЕЦБ или държавните институции?
ЕЦБ многократно е заявявала, че цифровото евро ще съществува паралелно с кеша, но все повече експерти предупреждават, че с времето натискът към ограничаване на кешовите плащания може да се засили, особено в името на борбата с прането на пари, тероризма и укриването на данъци.
България и цифровото евро
След влизането на България в еврозоната (планирано за 1 януари 2026 г.), страната автоматично ще стане част от евентуалното внедряване на цифровото евро, ако такова бъде решено от ЕЦБ и одобрено от ЕС. Това означава, че теми като лимити за кеш, анонимност на плащанията и евентуален контрол върху потреблението ще станат актуални и за българските граждани.
* В текста е цитиран откъс от интервю с председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард, което в момента циркулира онлайн, но към момента не е открит оригиналният му първоизточник. Затова не може да бъде гарантирана пълната му автентичност. Интервюто е заснето преди близо две години, но придобива нова актуалност в контекста на плановете за въвеждане на цифровото евро и присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
