Българската народна банка прогнозира, че инфлацията у нас отново ще започне да се ускорява. Очакванията на централната банка, публикувани в тримесечната ѝ макроикономическа прогноза от юни 2025 г., сочат, че още до края на тази година цените ще растат с 3.8% на годишна база, като средногодишната инфлация ще достигне 3.6%. Този темп е значително по-висок спрямо 2.1% в края на миналата година, и според експертите от БНБ се дължи не толкова на външни шокове, колкото на процеси вътре в страната.
Защо поскъпва отново?
В прогнозата ясно се очертават основните двигатели на новия инфлационен цикъл. На първо място това е растящото вътрешно търсене – домакинствата продължават да харчат активно, подкрепяни от нарастващи доходи и висока заетост. Очаква се заплатите в страната да нараснат с 11% номинално само през 2025 г., като този темп изпреварва и инфлацията, и производителността. Това означава, че бизнесът ще има още по-голям стимул да прехвърли разходите си към крайните цени.
На второ място, се откроява влиянието на административно определените цени и акцизи. През 2025 г. влизат в сила редица увеличения – по-скъпи ще станат ВиК услугите, електроенергията и топлоенергията, а акцизните ставки върху тютюневите изделия продължават да се покачват по предварително заложен график. От 1 май се увеличава и винетната такса. От началото на годината ДДС за хляб, брашно и ресторантьорски услуги бе върнат към стандартните 20%.
Всичко това ще се отрази най-силно на цените на услугите, където се очаква годишната инфлация да достигне 8.2%, както и на цените на храните, които ще поскъпнат с около 6.1%.
Евтиният петрол не е достатъчен
Прави впечатление, че инфлацията у нас се ускорява въпреки очакваното понижение на цените на енергийните суровини на международните пазари. Според БНБ, през 2025 г. цените на петрола и електроенергията ще спаднат, а горивата ще поевтинеят с около 5%. Това обаче няма да е достатъчно, за да компенсира силния вътрешен ценови натиск.
Инфлацията в България все повече се оформя като структурна, а не циклична – не се движи само от глобалната конюнктура, а от трайни вътрешни фактори, като поскъпващ труд, инерционна политика по цените и натиск върху производителите.
Инфлацията остава висока и след влизането в еврозоната
Дори в годината, в която страната ще се присъедини към еврозоната – 2026 г., инфлацията се очаква да остане почти без промяна – 3.8% в края на годината и 3.7% средногодишно. Според БНБ, натискът върху цените няма да отслабне, а базисната инфлация ще продължи да е основен двигател, движена от интензивно вътрешно търсене и ограничено предлагане на работна сила.
С други думи, членството в еврозоната няма да охлади цените, както често се внушава в политическия дебат. Напротив – възможно е в краткосрочен план дори да ги подкрепи, предвид очакваното покачване на потреблението и преходните ефекти от валутната конверсия.
Предпазлив оптимизъм за 2027 г.
Едва през 2027 г. БНБ очаква известно забавяне – инфлацията ще се понижи до 3.0% в края на годината, благодарение на очаквано по-слабо нарастване на цените на услугите и стабилизиране на пазара на труда. Средногодишната инфлация ще бъде 3.3%, което все пак е над средните стойности за еврозоната.
Въпреки това дори в този сценарий инфлацията ще остане устойчиво над 3%, а ценовият натиск от разходите за труд ще продължи да е силен. Това поражда въпроси дали инфлационната рамка у нас се стабилизира или се измества трайно нагоре.
Припомняме – НСИ отчита 0% инфлация, НАП открива 40% скок в цените
Рискове: по-скоро нагоре, отколкото надолу
В прогнозата си БНБ посочва, че рисковете са предимно в посока на по-висока инфлация, като подчертава няколко възможни източника на отклонение:
- По-рязко от очакваното увеличение на административно определяните цени;
- По-силно пренасяне на растящите заплати в крайните цени;
- Глобални геополитически сътресения и нов скок в цените на петрола;
- Прекратяване на програмите за енергийна компенсация за небитовите потребители;
- Потенциално по-високи заплати в публичния сектор от заложеното в прогнозата;
Вижте още: Либерализация на токa, сметката – за всички нас
Планираното увеличение на осигуровките за фонд „Пенсии“ през 2027 г., което може да бъде прехвърлено върху потребителите.
Прогнозата на БНБ очертава една по-устойчива, но и по-упорита инфлация, при която вътрешните фактори – не толкова глобалните кризи – диктуват ценовата динамика. Това означава, че овладяването ѝ ще изисква по-целенасочена и структурна политика, а не само надежди за „помощ“ от международната среда или ефекти от еврозоната.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
