От тази седмица България вече е не просто част от Европа, а част от Еврозоната. Голямата трапеза, на която сядат богатите, стабилните, дисциплинираните. А вече и ние. Станахме „равни“ с Германия, Франция и Италия – както тържествено обяви бившият финансов министър Асен Василев, цитирам: „Най-накрая България е равна с Германия, Франция и Италия.“
Всички сме равни, но някои са по-равни на другите
Равни, да, но като при онзи виц: седим на една маса, само че те ядат стриди, ние – кренвирши.
Присъединяването към еврозоната беше обявено с помпозност, достойна за последния петилетен план. По медиите размахваха лозунги, студиа преливаха от „експерти“, а една национална телевизия дори ни поднесе репортаж с пеещи баби в народни носии – такава идилична сцена, че човек можеше да си помисли, че не въвеждаме евро, а се готвим да жънем с новия комбайн „Нива“. Само че вече не можем да изпълним петилетката за три. Белким изобщо я изпълним.
Само че в същия ден, докато страната се къпеше в телешки възторг, Европейската комисия публикува доклад, в който учтиво, но недвусмислено се казва, че България продължава да страда от дълбока корупция, неефективни институции и политическа зависимост на съдебната власт. И въпреки това – или може би точно заради това – в следващия момент получаваме покана за еврозоната. Все едно на ученик, хванат да преписва на изпита, му казват: „Заповядай, вече си в елитната паралелка.“
Вижте още – Корупция и хаос: ЕК с остър доклад за България
Какъв е смисълът да бъдем част от финансова зона, изградена върху доверие и контрол (уж!), когато самите ни институции не вдъхват доверие, а контролът е по-скоро пожелателен? Може би става дума за геополитика. Може би за това, че сме важни на картата, но не и в статистиките за доходи, прозрачност или равен достъп до правосъдие. Или ще трябва да допринасяме повече за общото меню.
А и нека не забравяме – вече сме и част от Шенген. Само че някои държави в самия Шенген – като Полша и Германия – вече започнаха да връщат граничния контрол. За „временно“. Само докато мине „кризата“. Ако това е пример за обща европейска рамка, какво ни гарантира, че еврозоната утре няма да стане също толкова „гъвкава“ – с ограничения, диференцирани подходи и трайно двойни стандарти?
Още по темата – Шенген на 40: От свободно движение до хаос по границите
За българите евроцентът ще е просто нова дребна монета, с която ще купуват същите неща, но малко по-скъпо. За икономиката – нова ера на още по-сложни обяснения защо цените растат, а доходите не. А за политиците – повод за снимки с усмивки и знамена.
Но да не сме несправедливи и да погледнем оптимистично – все пак сме на масата. Може и с по-малка порция, може и със стара покривка, но сме там. Да видим дали след като седнем, ще ни дадат прибори… или ще трябва да ядем с пръсти. Ако е останало нещо и за нас.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
