„Още от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. много българи се питат дали страната действително е извлякла полза от членството. Статутът на държава членка донесе със себе си вълна от регулации – от екологични норми до стандарти на пазара на труда – които оказаха отрицателно въздействие върху икономиката на страната.“
Това пише в статия за The European Conservative икономистът Свен Ларсън.
Сега, когато България е на прага да стане 21-вият член на еврозоната, опасенията се засилват – и то напълно основателно. Влизането в еврозоната означава не само формална промяна на валутата, но и съгласие със строга фискална дисциплина, която може да ограничи способността на страната да управлява собствената си икономика в условия на криза.
Еврозоната – не просто валута, а рамка с висока цена
На 4 юни Европейската централна банка обяви, че България е изпълнила всички изисквания за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. След като бяха оценени показатели като инфлация, дефицит, законодателство на БНБ и стабилност на валутния курс, ЕЦБ даде „зелена светлина“. Последната дума ще имат финансовите министри на ЕС, които се очаква да потвърдят решението през юли.
Вижте още по темата – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала
До този момент обаче пътят не бе гладък. През 2023 г. България не успя да овладее ценовия натиск и процесът бе временно замразен. Сега, въпреки одобрението, вътрешната политическа сцена не празнува – а и обществото не споделя ентусиазма на институциите.
Страховете на обществото не са безпочвени
Според TRT Global очакваните ползи от еврото са засенчени от широко разпространения скептицизъм. Масова корупция, дълбоко социално неравенство и продължаваща четиригодишна политическа криза са подкопали доверието в държавата. Опасенията, че въвеждането на еврото ще доведе до ново поскъпване, не са без основания – особено на фона на документирани случаи на „необосновано“ увеличение на цените в Хърватия след 1 януари 2023 г.
Още по темата: Инфлацията набира скорост преди еврото: читатели съобщават за ръст на цени
Според проучване, цитирано от БНТ, 50% от българите са против приемането на еврото, а 43% го подкрепят.
„Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити увеличения – ако наистина се случат. Но за евроскептичните българи има много по-сериозни причини да не се отказват от лева, националната си валута.“
Добри данни само по безработица
България отчита сравнително добри резултати при един показател – безработицата. От 2022 г. насам общото ѝ равнище се движи около 4,2%, докато в еврозоната е между 5,4 и 5,5%. Сред младежите (15–24 г.) през 2025 г. безработицата е малко над 10% – с над 4 процентни пункта под тази в еврозоната.
Но всички останали показатели сочат, че членството в ЕС не е донесло траен икономически просперитет.
Спад в растежа след 2007 г. и дългосрочни последици
„Не е нужно да правим дълбок икономически анализ, за да видим кога нещата са тръгнали надолу – и тази промяна съвпада по тревожен начин с присъединяването към ЕС.“
Фигура 1 представя реалните годишни темпове на растеж на БВП (като колони), със средна стойност за 2000–2007 г. (зелена линия) и за 2010–2019 г. (червена линия). Спадът след 2007 г. е сред най-драстичните в ЕС.
Това се отразява не само на стандарта на живот, но и на способността на държавата да изпълнява социалните си ангажименти. А въвеждането на еврото изключва един от последните останали инструменти за реакция при криза – девалвацията на лева.
Без лев – без буфер при криза
Докато България е извън еврозоната, тя може да реагира на фискална криза чрез девалвация на валутата – инструмент, който прави износа по-конкурентен и дълга – по-привлекателен за инвеститорите. С въвеждането на еврото този механизъм изчезва.
„След като България въведе еврото, вече няма да разполага с този инструмент. Фискалните ѝ проблеми ще останат и ще се пренесат върху други страни от еврозоната – както се случи с дълговата криза в Гърция.“
Това означава, че ЕС и ЕЦБ ще следят изкъсо българските финанси. И ще имат основание за това.
Бюджетният дефицит расте, а дългът остава нисък
Фигура 2 показва, че консолидираният държавен сектор в България от началото на 2023 г. е с дефицит от 2,7% от БВП. Макар това да е в рамките на позволеното от Пакта за стабилност и растеж, историческият тренд от 2007 г. насам е тревожен – с преобладаване на дефицити пред излишъци.
Правителството вероятно ще прилага временни мерки, за да остане под прага от 3%, но без структурна промяна това ще остане временно.
От друга страна, нивото на държавен дълг е все още далеч под средното за еврозоната. Но точно това може да се окаже примамка – да не предизвиква тревога, докато структурният натиск се натрупва.
Инвестиции, икономика и… нови данъци
С приоритет върху спазването на фискалните правила на ЕС, правителството ще губи фокус върху националните приоритети: стратегическа инфраструктура, икономическа устойчивост, социални буфери. Инвестиционната политика ще се диктува от европейски технократи, а не от реалните нужди на страната.
„По-слаба икономическа устойчивост води до по-бавен икономически растеж… А по-ниският растеж означава недостатъчни приходи от данъци за бюджета. Стандартната реакция… е да увеличат данъците. Именно това вече се случи в България – още преди страната да влезе в еврозоната.“
Фигура 3 показва ясно: данъчната тежест като дял от БВП намаляваше преди 2007 г., но след присъединяването към ЕС започна да расте отново.
Еврото идва, но на каква цена?
Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС включва:
– по-нисък икономически растеж,
– по-слаби публични финанси и
– по-високи данъци.
Очакванията, че въвеждането на еврото ще обърне тази тенденция, са наивни. С по-малко свобода за фискални реакции, без инструмент за девалвация и с европейски контрол върху бюджета, България рискува да повтори съдбата на други „переферийни“ икономики в еврозоната.
*Свен Р. Ларсън, Ph.D., е икономист с дългогодишен опит в аналитични центрове и политически консултации. Автор е на множество научни статии и книги, посветени на социалната държава, икономическата стагнация и необходимите реформи за ограничаване на негативите от свръхголямото правителство.
Критично.бг ви предлага един експеримент. След като официалните източници твърдят, че инфлацията е ниска, но не предоставят изходните данни, за да бъде това проверено, нека ние го направим. Снимайте цените на стоки и услуги, които употребявате. Следете дали и как те се променят. Ако забележите сериозна разлика – снимайте и изпратете на [email protected]
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
