Великобритания и Съединените щати често се поставят под общ знаменател като развити икономики, преминали от индустрия към услуги, финанси и икономика на знанието. На пръв поглед приликите изглеждат убедителни — и в двете държави услугите доминират заетостта и БВП, а производството е отстъпило. Но това сходство е по-скоро повърхностно. Според анализ на Липтън Матюс, публикуван в Mises Institute, видът услуги и икономическата им функция в двете страни се различават фундаментално.
Две икономики на услугите — привидна прилика
По данни, цитирани от Mises Institute, в САЩ секторът на услугите се е превърнал в двигател на иновации, координация и контрол. Американски компании продават анализи, софтуерни решения, стратегически консултации и платформи, които структурират цели индустрии.
Тези т.нар. „producer services“ (услуги за производители) създават висока добавена стойност и висока производителност. Финансовият сектор в САЩ подпомага тази екосистема, като не просто управлява богатство, а създава възможности за растеж чрез ефективно разпределение на риска и капитала, посочва Матюс, позовавайки се на изследването Financing Opportunity на Дженифър Шулп и Норберт Мишел.
Картината във Великобритания е различна. Извън тесния елит на финансите и правото в Лондон, повечето услуги са локални, трудоемки и трудно мащабируеми — кафенета, социални грижи, търговия на дребно, доставки и административни дейности. Те осигуряват заетост, но не генерират натрупваща се производителност.
Защо американските услуги създават повече стойност
Последствията от този модел се виждат ясно в доходите. Според цитирани от Mises Institute оценки на икономисти по труда, ако производителността на Обединеното кралство достигне американските нива, средният британски работник би печелил приблизително с 4000 паунда повече годишно.
В САЩ служителите във високостойностните бизнес услуги получават възнаграждения, съответстващи на глобалната стойност на труда им. Във Великобритания растежът на заплатите остава по-слаб, защото е обвързан предимно с локални дейности с ниска производителност.
Вижте и това – Великобритания обеднява: Източна Европа я застига
Пропастта в заплатите между Великобритания и САЩ
Парадоксът, подчертан от Матюс в Mises Institute, е че Великобритания разполага с научна база от световна класа. Университетите ѝ произвеждат силно цитирани изследвания, а страната е сред лидерите по научни публикации на глава от населението.
Освен това Лондон предоставя щедра държавна подкрепа за бизнес научно-изследователска дейност. През 2021 г. Великобритания е осигурила най-голямата публична финансова подкрепа за бизнес R&D в ОИСР — 0,47% от БВП, повече от двойно над средното за организацията (0,22%).
Въпреки това възвръщаемостта остава ограничена, защото британските фирми инвестират по-малко. Страната има едва три компании сред топ 100 глобални инвеститори в индустриални НИРД (научноизследователска и развойна дейност), докато САЩ харчат стотици милиарди годишно и доминират класацията.
Силна наука, но слаб път към пазара
Според анализа на Mises Institute основният проблем на Великобритания не е липсата на идеи, а слабата им комерсиализация.
Британската научна система е силна в откритията и публикациите, но пътят към:
- мащабиране
- пазарна реализация
- рисково финансиране
- глобално разгръщане
е по-слаб, отколкото в САЩ.
Често стартиращи компании търсят финансиране отвъд Атлантика, където капиталовите пазари са по-дълбоки. Така научни пробиви, създадени във Великобритания, се комерсиализират другаде — явление, което Матюс описва като форма на „технологично изтичане“.
Финансите като скритото структурно предимство на САЩ
В центъра на проблема стои структурата на финансите. Британският финансов сектор по-често управлява съществуващи активи, докато американските капиталови пазари исторически са насочени към финансиране на нови рискови начинания.
Данните, цитирани от Mises Institute, са показателни:
- около 72% от венчър финансирането в САЩ идва от пенсионни фондове;
- във Великобритания делът е едва около 10%;
- през 1997 г. британските пенсионни фондове държат около половината си активи в местни акции;
- днес този дял е паднал под 5%.
Според Матюс регулациите и ниската склонност към риск ограничават предлагането на „търпелив капитал“, необходим за растежа на иновативни компании.
Може ли Великобритания да навакса изоставането
Както подчертават Шулп и Мишел, цитирани от Mises Institute, широчината и дълбочината на американските финансови пазари — борси, венчър мрежи, облигационни пазари и секюритизация — не просто преразпределят пари. Те определят как идеите се превръщат в компании и как тези компании достигат глобален мащаб.
Това създава устойчиво предимство за производителността на американската икономика.
Дебатите във Великобритания все по-ясно признават този проблем. Бизнес лидери настояват за:
- по-високи разходи за НИРД
- по-силни връзки между университети и индустрия
- повече рисков капитал
- стимули за мащабиране на фирмите
Но, както заключава Липтън Матюс в Mises Institute, решението изисква не просто повече пари, а по-дълбока институционална промяна.
В крайна сметка разликата между британската и американската икономика на услугите не е случайна. Тя отразява исторически избори за това как се организира финансирането, как се поема риск и какъв модел на растеж предпочита обществото.
САЩ приемат по-голяма волатилност и „творческо разрушение“ в замяна на динамичен растеж. Великобритания поставя по-силен акцент върху стабилността и заетостта. Предизвикателството пред Лондон днес е дали може да превърне научната си мощ в реална икономическа динамика — и да се доближи до американския модел на иновационно задвижван растеж.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
