Ако парламентът приеме проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, това може да доведе до дълбоки сътресения в цялата агрохранителна система на страната. За това предупреждават в свое становище 12 национално представени браншови организации, които предупреждават за правни, икономически и пазарни рискове от новите регулации.
Законопроектът застрашава пазара и създава изкуствен контрол
„Ако този проект бъде приет, България ще се превърне в икономически несигурна среда“, заяви пред БНР Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“. Според нея държавата се опитва изкуствено да преразпредели печалбите по веригата на доставки, без икономически анализ и без реална консултация с бизнеса.
„Държавата е преценила, че печалбата по веригата не се разпределя равномерно и решава произволно да я преразпредели. Въвеждат се тавани на надценки, но без ясна логика защо търговецът на едро има право на 10%, преработвателят на 20%, а вносителят – отново на 10%“, поясни тя в интервю за предаването „Преди всички“.
Стратиева посочи още, че терминът „временно“ отсъства от законовия текст, въпреки публичните уверения на земеделския министър. Тя добави, че предвидената 10% гарантирана печалба за земеделските производители няма аналог в пазарна икономика: „Няма правен субект, на който държавата да гарантира печалба“.
Становище: нарушени са принципите на пазарната икономика и правото на ЕС
С разпространено становище, подписано от 12 национално представени браншови организации, се отправя остра критика към проекта. В текста, изпратен до премиера Росен Желязков, се посочва, че законопроектът нарушава европейското право, създава правна несигурност и може да доведе до сериозни пазарни изкривявания.
Вижте още – Ограничения на надценките: Законът, който може да разтърси пазара на храни
Като особено проблематични се посочват:
- липсата на мотиви и оценка на въздействието;
- държавна намеса в разпределението на печалбата по веригата;
- противоконституционни ограничения върху свободната стопанска инициатива;
- риск от дефицит на определени храни заради задължителните квоти за български произход;
- ограничаване на конкуренцията и изтласкване на малките търговци в полза на големите вериги;
- прекомерна административна тежест и риск от изтичане на търговска тайна.
В становището се прави и паралел с мерки в Унгария, довели до рекордна инфлация на храните и наказателна процедура от Европейската комисия. Изрично се подчертава, че подобен подход не е прилаган никъде другаде в ЕС, а там, където съществуват подобни мерки – като в Гърция и Румъния – те са доброволни и ограничени по обхват.
Браншът настоява да се направи пълна независима оценка на въздействието, да се проведе реален диалог с всички участници по веригата на доставки и да се търсят дългосрочни решения чрез пазарни механизми. Според организациите, целта за подкрепа на земеделските производители е правилна, но не трябва да се постига чрез административна намеса, която заплашва да нанесе трайни щети върху икономиката и достъпа до храни.
„Работещата агрохранителна система не се изгражда с временни регулации, а със стабилни и конкурентоспособни пазарни условия“, обобщават те.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
