Гнездящите пингвини от вида chinstrap стигат до крайности. Птиците потъват в дрямка хиляди пъти на ден, като спят само за секунди.
Размножителните колонии на пингвините са шумни и стресиращи места, а заплахите от хищни птици и агресивни съседни пингвини са непрестанни. Изключително разкъсаният график на съня може да помогне на пингвините да защитят малките си, като същевременно си почиват достатъчно, съобщават изследователи в Science.
Откритията допълват доказателствата, че „сънят на птиците може да бъде много различен от съня на сухоземните бозайници“, казва неврологът от Калифорнийския университет Джером Сигел. Преди близо десетилетие поведенческият еколог Уон Йонг Лий от Корейския институт за полярни изследвания в Инчон забелязва нещо особено в начина, по който спят пингвините от вида чинтрап (Pygoscelis antarcticus), гнездящи на остров Кинг Джордж в Антарктида. Те сякаш задрямват за много кратки периоди от време в своите какофонични колонии. След това през 2018 г.
Лий работи в екип с екофизиолога на съня Пол-Антоан Либурел от Центъра за неврологични изследвания в Лион, Франция, и други изследователи, за да проучи съня на пингвините. През 2019 г. екипът изследва дневния режим на сън на 14 гнездящи пингвина чинтрап с помощта на регистратори на данни, монтирани на гърба на птиците. Устройствата имаха електроди, закрепени на главите пингвините, за измерване на мозъчната активност. Други уреди на устройствата за регистриране на данни записват движенията и местоположението на животните.
Изследователите установяват, че пингвините, които гнездят, имат невероятно фрагментиран режим на сън – над 600 „микросъня“ на час, като всеки от тях продължава средно само четири секунди.
Понякога пингвините са спели само с половината си мозък, а другата половина е била будна. Всички тези дрямки се натрупват, като осигуряват над 11 часа сън за всяко мозъчно полукълбо в рамките на повече от 10 000 кратки съня всеки ден.
Някои морски бозайници и други видове птици също имат странни или ограничени модели на сън, често когато е важно да останат нащрек.
Делфините могат да спят с половината си мозък едновременно, което им позволява да останат бдителни в продължение на повече от две седмици.
За да се пазят от хищници, зеленоглавите патици също могат да спят с половината от мозъка си. А слонските тюлени драстично намаляват часовете си за сън, докато са в морето. Но огромният брой микросънувания, наблюдавани при пингвините, е безпрецедентен сред животните, казва Лий.
„Изглежда, че пингвините нямат време, в което да намалят бдителността си“, казва Либурел. „Само леко се увеличава броят на микросънуванията около обяд.“
Моделът на сън може да помогне на пингвините да балансират нуждата на мозъка от почивка с изискванията за гнездене. Хищни птици като кафявата скуа дебнат в колониите на пингвините, за да грабнат незащитените яйца и малки. „Родителите на пингвините трябва да бъдат бдителни през цялото време на размножаването, за да опазят потомството си“, казва Лий. В колонията има и постоянна суматоха и шум, които нарушават съня. Такъв изключително прекъсван сън може да отразява гъвкавостта на пингвините при справяне със стреса от отглеждането на малките.
Многобройните микросънища изглежда наистина са били поне частично възстановителни за мозъците им, тъй като изследваните пингвини са успели да функционират достатъчно добре, за да оцелеят и да отгледат успешно малките си. Не е ясно дали режимът на сън на пингвините се променя след размножителния сезон.
„Изглежда, че сънят е много разнообразен и гъвкав при различните видове“, казва Лий. „Смятам, че все още има много неразкрити неща за съня на животните. Като изучаваме поведението им по време на сън, можем да разберем как животните са еволюирали, за да постигнат възстановяване на мозъка.“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
