В първия ден на декември Китай обяви, че ще си вземе обратно от Великобритания две големи панди, дарени през 2011 г. През ноември същото се случи и с пандите, които живееха в зоопарка във Вашингтон. В началото на годината пък японците се сбогуваха с пандите – дори се наложи да изпратят в Китай малкото, родено в японски зоопарк.
Защо се случва това и как стана така, че тези добродушни животни се превърнаха в източник на многомилионни доходи и тайно оръжие на китайските дипломати? Отговорът на този въпрос не е толкова очевиден, колкото изглежда. Именно него потърси „Известия“ в обширен свой материал по темата.
През 2023 г. Китай започва да си връща пандите, които преди това е предоставил на други държави. По-рано тази година в най-многолюдната държава в света избухна скандал заради смъртта на Лала – панда, която живееше в зоопарка в Мемфис, САЩ. В китайските социални медии се разпространи слух, че американците са умъртвили мечката от глад.
Въпреки пълната липса на доказателства, беше невъзможно да се разколебаят привържениците на тази теория. Те подозираха, че същата съдба очаква и втората панда от Мемфис – женска мечка на име Яя. Заради кожно заболяване козината ѝ падала, така че на снимките наистина не изглеждала добре.
В крайна сметка властите на Китайската народна република се вслушали и поискали тялото на Лала да бъде върнато в родината ѝ. През ноември още три панди бяха върнати – от зоологическа градина във Вашингтон, като се предполага, че договорът им за наем е изтекъл. Други два зоопарка в САЩ – в Атланта и Сан Диего – трябва да изпратят своите панди в Китай до края на следващата година. След това в САЩ няма да останат никакви панди. Това не се е случвало от повече от петдесет години. За мнозина този ход изглежда като зловещ знак, който показва безпрецедентно охлаждане на отношенията между САЩ и Китай.
Първите панди, които пристигат в САЩ са подарък от съпругата на Чан Кайши, лидер на предвоенния Китай и по-късно президент на Тайван. Китайските власти изпращат 14 панди в САЩ и Европа до 1942 г., след което настъпва дълго прекъсване. Когато Мао Дзедун идва на власт, Китай се оказва в международна изолация. През този период само комунистическите му съседи – Съветският съюз и Северна Корея – могат да разчитат на панди. През 1957 г. в знак на приятелство в СССР е изпратена мъжка панда на име Пинг-Пин, а две години по-късно – друга мъжка панда на име Ан-Ан.
САЩ успяват да установят дипломатически отношения с Китай едва през 1972 г. Според легендата по време на посещението на президента Ричард Никсън в Пекин съпругата му забелязала метална кутия за цигари с изображение на панди. За американските дипломати пандите били изненада, и то не особено приятна. Те трябвало да измислят реципрочен подарък и за предпочитане не по-лош.
В крайна сметка решават да подарят на Мао двойка бизони, наречени Милтън и Матилда. Това била лоша идея: рошавите бизони не понасяли добре китайския климат и явно страдали. Особено Милтън не издържал дълго: бил тъжен, оплешивял, кашлял и накрая изял остър предмет, след което починал. Експериментът с бизоните не е повторен.
Когато пандата на Мао Дзедун пристигнала във Вашингтон, 8000 души дошли да я видят, въпреки проливния дъжд. След това всяка година поне 1 млн. американци ги посещават в зоологическата градина. Никое друго животно не е привличало такова внимание.
Други държави също пожелават да имат панди. След посещението на Никсън Китай започва да получава молби за тези животни от зоологически градини в Япония, Франция, Германия, Мексико и Испания. Британският министър-председател Едуард Хийт решава да се възползва от възможността да поиска лично панди по време на преговорите в Пекин през 1974 г.
Пандата Чи-Чи
По това време в Обединеното кралство вече имало панди, като една от тях успяла да стане световноизвестна. Първоначално на Съветския съюз е предоставена женска панда на име Чи-Чи. Членът на Политбюро Клим Ворошилов смята, че московските мъжкари имат нужда от двойка. Чи-Чи била принудена да се размножава в продължение на почти една година, но тя не искала създаде потомство с двамата мъжи в съветската столица Ан-Ан и Пин-Пин. В крайна сметка Московската зоологическа градина преценява, че Чи-Чи също е мъжка и я връща в Китай. Но нейната история не свършва дотук.
Чи-Чи изминава главозамайващо пътешествие: тя е купена от австрийски търговец на домашни любимци, върната е в Москва за една седмица, след това е изпратена в Берлин, а от Берлин – в Съединените щати. Пандата не успява да премине американската граница: митниците я смятат за нарушител на санкциите. Чи-Чи отива да живее във Франкфурт и накрая се озовава в лондонската зоологическа градина.
В началото на 80-те години на миналия век Китай осъзнава търсенето на панди и спира да ги раздава даром. Пандите се дават на чуждестранни зоопаркове, първо на краткосрочен, а след това и на дългосрочен наем. Договорът обикновено е за десет години, но може да бъде удължен. За всяка панда зоопарковете плащат между 500 хил. и 1 млн. долара годишно.
Ако пандата умре, останките ѝ трябва да бъдат върнати в родината ѝ или да се плати неустойка в размер на 500 хил. долара. Родените в чужбина малки се считат за собственост на Китай и също подлежат на заплащане: най-малко 200 хил. долара за всяко. Когато пораснат, те също ще трябва да бъдат изпратени в Китай. Обикновено това се случва, когато навършат две, максимум четири години.
Зоологическите градини с удоволствие плащат, защото пандите носят много пари. Пандите в Единбургския зоопарк ще бъдат изпратени в Китай до края на месеца. Те са привлекли 4 млн. посетители само за две години и са помогнали да се спечелят повече от 5 милиона паунда. А пандата Сянсян, родена в Япония през 2017 г., която се прибра в Китай преди няколко месеца – е донесла на зоологическата градина най-малко 2,7 млрд. йени.
Пандите като инструмент на дипломацията
През последните десетилетия Пекин използва пандите като инструмент на дипломацията. Те се получават предимно от най-близките партньори на страната, не толкова в политически, колкото във финансов план. Канада, Франция и Австралия получават панди, след като Китай подписва с тях договори за доставка на уран. Сингапур, Малайзия и Тайланд получиха панди след важни икономически споразумения. Зоологическата градина в Единбург получи панди след петролна сделка с шотландските власти.
В миналото се е случвало Китай да отнема панди в знак на протест. Това се случи например след срещата на президента на САЩ Барак Обама с Далай Лама. Случвало се е и обратното: например през 2005 г. Тайван демонстративно отказа да приеме две панди от Китай, защото властите на страната не харесаха прякорите им, които в превод означаваха „Единство“ и „Обединение“. Подобни случаи обаче са по-скоро рядкост.
Това се потвърждава от реакцията на Си Дзинпин: по време на неотдавнашното си посещение в Съединените щати той намекна, че е готов да изпрати на американските зоологически градини нови панди, които да заменят напусналите. Факт е, че в много случаи едновременното завръщане е било съвпадение, свързано с пандемията Ковид-19. Поради тежката карантина някои панди, които трябваше да се завърнат в родината си още през 2019 или 2020 г., бяха забавени в чужбина с няколко години и сега се завръщат наведнъж.
Съществува и друга нелогична причина, поради която причината за завръщането на пандите не е свързана с охлаждането на отношенията с Китай. В миналото много страни са получавали панди точно в моменти, когато нещата са вървели от зле към по-зле. Такъв е случаят например след потушаването на протестите на площад „Тянанмън“ през 1989 г., когато китайските власти са били особено щедри да подарят панди на Запада, който се е обърнал срещу тях. Ако сега се случва обратното, това може да означава, че китайските власти и дипломация все още не се нуждаят от помощта на пандите.