В разгара на Студената война, когато СССР и САЩ се съревновавали за технологическо и военно превъзходство, Съветският съюз започнал разработката на един от най-амбициозните си проекти – експерименталния танк „Громовержец“. Както припомня изданието Avia.pro, машината била замислена като „танк на бъдещето“, способен да устои не само на съществуващите, но и на очакваните оръжия на противника.
Отговор на новите заплахи
В началото на 60-те години появата на управляеми противотанкови ракети като американския TOW и френския ENTAC поставила под въпрос ефективността на класическите танкове. Кумулативните боеприпаси пробивали броня с дебелина до половин метър, а паралелно новите ядрени оръжия изисквали машини, способни да действат в условия на радиация и разрушен терен. Именно в този контекст Министерството на отбраната на СССР издавало директива за разработване на „танк на бъдещето“, което дало началото на проекта „Громовержец“.
Според публикацията, основната иновация била система за активна защита на база плазма, наречена „Щитът на Грома“. С помощта на осем плазмени генератора танкът трябвало да създава електромагнитно поле, което да разсейва енергията на кумулативни боеприпаси или да отклонява бронебойни снаряди. Идеята стъпвала върху изследванията на съветските физици в областта на термоядрения синтез и плазмените полета.
За работата на системата било предвидено комбинирано захранване – газотурбинен двигател от 1200 к.с. и радиоизотопен генератор, използващ плутоний. Това решение обаче пораждало и сериозни рискове от радиационно замърсяване в случай на повреда.
Технически характеристики
По данни на Avia.pro, „Громовержец“ тежал около 62 тона и имал комбинирана броня – стоманени плочи, керамични елементи и вътрешен противорадиационен екран. Лобовата броня съответствала на 600 мм хомогенна стомана. Основното въоръжение било 130-мм гладкостволно оръдие, което можело да изстрелва както снаряди, така и управляеми ракети „Гром-1“ с обсег до 4 километра. Допълнително машината разполагала с тежки картечници, димни гранати и осветителни ракети.
Екипажът се състоял от четирима души, включително оператор на защитните системи – новост за танковете по онова време.
Изпитания и проблеми
Първите прототипи били построени през 1962 г. и изпитани в Кубинка. Системата „Щитът на Грома“ показала смесени резултати: тя успешно отслабвала кумулативни боеприпаси, но се оказвала ограничена срещу тежки снаряди. Освен това плазмените генератори често прегрявали, а електромагнитните полета смущавали работата на собствената електроника.
Още един проблем бил свързан с газотурбинния двигател – макар да осигурявал висока мощност и маневреност, разходът на гориво бил огромен, а автономността – ограничена до около 300 км по шосе.
Както пише Avia.pro, до 1965 г. станало ясно, че „Громовержец“ е твърде сложен и скъп за масово производство. Един танк струвал колкото пет Т-62, а появата на по-прости и надеждни системи за динамична защита окончателно обезсмислила проекта. През 1966 г. работата била прекратена, а двата прототипа – разглобени.
Въпреки че „Громовержец“ никога не влязъл в серийно производство, някои технологии от проекта били използвани по-късно в танка Т-80 и в съвременни системи за активна защита като „Арена“ или израелската „Трофи“.
По думите на Avia.pro, проектът остава символ на инженерната амбиция на СССР и пример за това как, дори в условията на политическо и военно напрежение, съветските конструктори се опитвали да надскочат технологичните граници на своето време.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
