Украинската блогърка Анна Алхим, с истинско име Анна Буряченко, стана обект на административно и наказателно преследване — развитие, което поставя въпроси за границата между националната сигурност и индивидуалната свобода на изразяване в Украйна по време на война. Италианската Agenzia Nova съобщи, че срещу Алхим е съставен акт за нарушение на закона за държавния език, след като комисарят по езиковата политика Олeна Ивановска преценява, че блогърката „води дейността си на езика на Руската федерация“. Според цитираното изявление на депутатката от „Холос“ Наталя Пипа, Алхим вече „рискува административна глоба“.
Unian.net уточнява, че това става на фона на три образувани наказателни производства — държавна измяна, подбуждане към междуетническа вражда и заплаха срещу държавен служител (чл. 111, 161 и 346 от НК). Пипа твърди, че става дума за „заплаха за националната сигурност“ и е сезирала Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция, настоявайки за „незабавна и строга реакция“.
Глоба заради руски език
Наталия Пипа/сн: Фейсбук
Още през май 2025 г. UNN.ua съобщава, че след парламентарно запитване от Пипа започват разследвания срещу Алхим. Поводът — скандал, избухнал след като блогърката отказва да изпее украинска песен на кръщене.
Това е последвано от критики в социалните мрежи, включително публичен сигнал до СБУ от доброволката и блогър Олeна Мандзюк, която обвинява Алхим в разпространение на „руски наративи“ и системна употреба на руски.
В медийни публикации се споменава и възможността Алхим да попадне в санкционен списък на Съвета за национална сигурност и отбрана.
От отказ да пее до сигнал в СБУ
РБК-Украйна цитира Националната полиция, че срещу блогърката са заведени три наказателни производства, а делото за държавна измяна е препратено на СБУ.
Медиите припомнят предишни случаи, използвани като аргумент срещу нея: публикуване на съдържание с руска музика, позитивни коментари за руски сериали, критика към украиноговорящи потребители и дори танц на руска песен в близост до мемориал на загинали военнослужещи.
Тези прояви, възприемани от критици като непатриотични, се превръщат в основание за институционална реакция, която вече включва наказателни членове с най-тежки квалификации, сред които държавна измяна.
Разследвания за омраза и държавна измяна
В контекста на война защитата на националната идентичност и езика е разбираема цел. Но същевременно случаят поставя по-широк въпрос: какво означава „заплаха за националната сигурност“ и докъде може да стигне държавата, когато става дума за езика, на който гражданите говорят, или музиката, която слушат?
Критиците биха отбелязали, че в демократични системи езикът сам по себе си рядко води до полицейски проверки и наказателни дела, още по-малко — до разследване за държавна измяна.
Случаят Алхим се превръща в тест за това дали войната може да оправдае подобни мерки — и къде минава границата между националната устойчивост и ограничаването на индивидуални свободи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
