Може би сте чували, че захарта може да подхранва раковите клетки. Но вярно ли е това? При пациенти с рак „приемът на захар наистина може да подхранва раковите клетки“, казва пред The Epoch Times Мингян Сонг, доцент по клинична епидемиология и хранене в Училището по обществено здраве „Т. Х. Чан“ в Харвард. Това твърдение се подкрепя от сериозни епидемиологични доказателства, каза той.
Проучване, публикувано в PLoS One, включващо 1011 пациенти с рак на дебелото черво с период на проследяване над 7 години, установява, че в сравнение с пациентите, консумиращи по-малко от две порции подсладени със захар напитки на месец, при тези, които са консумирали две или повече порции на ден, рискът от рецидив или смъртност от рак на дебелото черво се е увеличил с 67%.
Друго испанско проучване, публикувано в Clinical Nutrition през 2021 г. и включващо над 7000 участници, установява, че за всеки допълнителни 5 грама захар, консумирани в течна форма на ден, честотата на раковите заболявания се увеличава с 8%. При хората с най-висок прием се наблюдава увеличение с 46%. Една кутийка газирана напитка обикновено съдържа от 30 до 45 грама захар.
Промяната в консумацията на захар от населението може значително да повлияе на честотата на раковите заболявания. Люис Кантли, известен биолог и професор по клетъчна биология в Харвардското медицинско училище, посочва Тайван като пример в имейл до The Epoch Times. Той пише, че преди Втората световна война в Тайван е имало сравнително ниски нива на ракови заболявания, включително на дебелото черво, ендометриума (вътрешната обвивка на матката) и гърдата. Това е било по времето, когато подсладените със захар напитки са били малко. След това, през 60-те и 70-те години на миналия век, с навлизането на западната диета – особено на напитките със захар – броят на раковите заболявания там започва постоянно да се увеличава. Сега те са достигнали ниво, сравнимо с това в САЩ.
Раковите клетки се нуждаят от значително количество глюкоза, за да оцелеят. През 30-те години на миналия век Ото Варбург, немски биохимик, открива, че както раковите, така и нормалните клетки се нуждаят от захар, но техните метаболитни пътища се различават: нормалните клетки превръщат глюкозата в енергия предимно чрез аеробно дишане, докато раковите клетки получават енергия чрез гликолиза, вместо да използват кислород.
Раковите клетки произвеждат много малко и неефективна енергия поради уникалния си метод на метаболизиране на захарта, поради което те жадно консумират захар – със скорост 200 пъти по-висока от тази на нормалните клетки. Този апетит може да има широкообхватни последици.
„Раковите клетки в известен смисъл превземат метаболитните процеси в организма“, казва пред The Epoch Times Лоренцо Коен, професор и директор на програмата за интегративна медицина в Центъра за ракови заболявания „MD Anderson“ и автор на книгата „Живот срещу рака“.
„Връзката между захарта и рака е сложна“, казва д-р Джереми Кортмански, доцент по медицинска онкология в Йейлския медицински факултет и клиничен директор на Отдела по медицинска онкология на стомашно-чревния тракт в Йейлския раков център.
Преобладаващата теория е, че захарта не причинява пряко рак, а по-скоро косвено допринася за него чрез затлъстяването.
Високият енергиен прием, или твърде многото калории, и ниският енергиен разход са основни рискови фактори за много видове рак, казва пред The Epoch Times Елън Кампман, хранителен епидемиолог и ръководител на катедра „Хранене и болести“ в университета Вагенинген в Нидерландия. Високият прием на захар в диетата увеличава енергийния прием. „Поддържането на здравословно тегло е най-важното нещо, което можете да направите, за да предотвратите рака“, каза тя.
Проспективно проучване с над 35 хил. участници разкрива, че при хората, които консумират подсладени със захар безалкохолни напитки повече от веднъж дневно, рискът от развитие на рак, свързан със затлъстяването, е с 18% по-висок, отколкото при тези, които рядко консумират такива напитки.
Цялостен преглед, публикуван в Cancers по-рано тази година, посочва, че около 48% от случаите на рак се дължат на затлъстяване. Затлъстяването е свързано с 13 вида рак, включително на гърдата, на дебелото черво, ендометриален, на черния дроб, на стомаха и на щитовидната жлеза.
Диетата с високо съдържание на захари може да доведе до натрупване на телесни мазнини, особено висцерални мазнини (мастната тъкан, която обвива коремните органи дълбоко в тялото). Учените признават, че ролята на мазнините не се изчерпва със съхранението на енергия; те действат като високоактивен ендокринен орган, способен да отделя различни вещества, включително хормони. Прекомерното количество мазнини може да доведе до дисбаланс на тези вещества, което допринася за развитието на рак.
Според експерти и различни проучвания обаче има много други начини, по които захарта може да допринесе за появата на рак.
Доказването на пряка връзка между консумацията на захар и рака е предизвикателство поради етични съображения и практически трудности при провеждането на подобни експерименти. „Със сигурност не бих искал децата ми да участват в такова изследване“, казва Люис Кантли, чиято работа е оказала значително влияние върху биологията на раковите клетки.
Въпреки това проспективните кохортни проучвания – вид наблюдателно проучване, насочено към проследяване на определена група хора за определен период от време, без да се намесва в хранителните им навици – могат да предоставят ценни сведения за връзката между приема на захар и риска от рак.
Едно такова проучване, публикувано в The American Journal of Clinical Nutrition през 2020 г., проследява над 100 хил. възрастни французи в продължение на няколко години. При тези, които са консумирали най-много захар, рискът от рак се е увеличил със 17% в сравнение с тези с най-нисък прием на захар. Този повишен риск е особено забележим при рака на гърдата, при който увеличението е 51%.
Тази връзка остава значителна дори след коригиране на фактори като наддаване на тегло и индекса на телесната маса. Проучването показва, че захарта може да увеличи риска от рак чрез механизми, различни от увеличаване на теглото.
Преработената захар е мощен източник на енергия. Освен увеличаване на теглото, тя причинява различни промени в организма, които увеличават риска от рак.
„Друг механизъм, чрез който захарта повишава риска от рак, е нейното въздействие върху метаболизма“, казва Мингян Сонг. Високият прием на захар може да промени метаболитния профил, предизвиквайки възпаление и инсулинова резистентност, които са рискови фактори за развитието на тумори. Това е основен механизъм, който причинява рак, независимо от затлъстяването, каза той. Затлъстелите хора са по-предразположени към възпаление и инсулинова резистентност, но те могат да се появят и при слаби хора.
Захарозата, фруктозата и рафинираните въглехидрати предизвикват значителен скок в нивата на кръвната захар. За да поддържа баланса на захарта, организмът трябва съответно да увеличи инсулина, а „излишните количества повишен инсулин са възпалителни“, казва Лоренцо Коен.
Томас Сейфрид, професор по биология в Бостънския колеж, заяви пред The Epoch Times, че високата кръвна захар е свързана със системно възпаление, което може да доведе до увреждане на митохондриите и в крайна сметка до рак.
Възпалението и инсулиновата резистентност могат също така пряко да стимулират мутации в клетъчните гени, което води до промяна в поведението на клетките. Мингян Сонг обясни още, че в такива случаи се нарушава нормалният жизнен цикъл на клетките. Клетките не се подлагат на нормалната навременна клетъчна смърт, а вместо това растат и се размножават неограничено, което подхранва развитието на тумори.
Много експерименти са потвърдили тези механизми. Например мутации на гени, свързани с инсулиновата сигнализация, могат да допринесат за развитието на тумори в различни тъкани, като увеличават риска от някои видове рак, включително на гърдата, ендометриума и щитовидната жлеза. Проучване, публикувано в Cell Metabolism, установява, че вероятността за генни мутации, водещи до рак на панкреаса, се увеличава пет пъти в среда с високо съдържание на глюкоза в сравнение с нормалната среда.
„Едва през последните години хората започнаха да осъзнават значението на чревната микрофлора (във връзка с риска от рак)“, казва Мингян Сонг. Захарта може да наруши структурата и функцията на чревната микрофлора и да замени полезните бактерии с вредни, което в крайна сметка води до развитието на тумори в червата и дори на други места.
Мингян Сонг обясни няколко механизма, чрез които чревната микрофлора влияе върху развитието на тумори. Те също са във фокуса на последните изследвания. Захарта може да увеличи броя на някои вредни бактерии, които произвеждат канцерогенни протеини на повърхността си, което води до генни мутации и пряко насърчава развитието на тумори. Някои вредни чревни бактерии могат също така да повлияят на метаболизма, предизвиквайки неконтролиран клетъчен растеж.
Освен това някои чревни бактерии могат да навредят на имунната система, като компрометират нейната функция за наблюдение. Те могат също така да произвеждат специфични метаболити, които при навлизане в кръвния поток от червата предизвикват възпаление и имунна дисрегулация на отдалечени места, като в крайна сметка допринасят за развитието на тумори в тези области.