Борбата за OpenAI поне отчасти беше свързана с дуелирането на визиите за изкуствения интелект. Едната страна явно победи. Това, което се случи в OpenAI през последните пет дни, може да се опише по много начини – пикантна драма и борба за един от най-големите американски стартъпи, сблъсък между тези, които искат изкуственият интелект да се развива по-бързо, и тези, които искат да го забавят, пише в анализ за New York Times Кевин Роуз.
Но най-важното е, че това беше борба между две противоположни визии за изкуствения интелект.
Според едната визия изкуственият интелект е нов трансформиращ инструмент, последното от поредица променящи света нововъведения, включващи парната машина, електричеството и персоналния компютър, и който, ако бъде използван правилно, може да постави началото на нова ера на просперитет и да донесе огромни печалби на предприятията, които използват потенциала му.
В друга визия изкуственият интелект е нещо по-близо до извънземна форма на живот – дракон, извикан от математическите дълбини на невронните мрежи, който трябва да бъде ограничаван и използван с изключителна предпазливост, за да не завладее и убие всички ни.
Със завръщането на Сам Олтман във вторник в OpenAI, компанията, чийто борд го уволни като изпълнителен директор миналия петък, битката между тези две гледни точки изглежда приключила.
Отборът на капитализма спечели. Отборът на „дракона“ загуби.
Новият управителен съвет на OpenAI ще се състои от трима души, поне в началото: Адам Ди’Анджело, изпълнителен директор на Quora (и единственият, който остана от стария борд); Брет Тейлър, бивш изпълнителен директор на Facebook и Salesforce; и Лорънс Съмърс, бивш министър на финансите. Очаква се съветът да включи още членове в скоро бъдеще.
Трима от членовете, които настояваха за отстраняването на Олтман, напуснаха борда: Иля Суцкевер, главен учен на OpenAI (който впоследствие се отказа от решението си); Хелън Тонер, директор по стратегията в Центъра за сигурност и нови технологии към университета Джорджтаун; и Таша Макколи, предприемач и изследовател в корпорацията RAND.
Суцкевер, Тонер и Макколи са представители на онези, които преди десетилетие бяха силно ангажирани с мисленето за Изкуствения интелект – еклектична смесица от учени, футуристи от Силициевата долина и компютърни специалисти. Те гледаха на технологията със смесица от страх и благоговение и се тревожеха за теоретични бъдещи събития като „сингулярността“, точката, в която изкуственият интелект ще надхвърли способността ни да го контролираме.
От 2019 г. насам много неща са се променили. Мощният изкуствен интелект вече не е само мисловен експеримент – той съществува в реални продукти, като ChatGPT, които се използват от милиони хора всеки ден. Най-големите технологични компании в света се надпреварват да създават още по-мощни системи. Милиарди долари се изразходват за изграждане и внедряване на изкуствения интелект в предприятията с надеждата да се намалят разходите за труд и да се повиши производителността.
Възможно е все още да има гласове на предпазливост във възстановения управителен съвет на OpenAI или фигури от движението за безопасност на изкуствените интелекти. Но те няма да имат право на вето, нито възможността да закрият компанията в един момент, както правеше старият борд. Техните предпочитания ще бъдат балансирани заедно с предпочитанията на други, като например тези на ръководителите и инвеститорите на компанията.
Това е добре, ако сте Microsoft или някоя от хилядите други компании, които разчитат на технологията на OpenAI. По-традиционното управление означава по-малък риск от внезапна експлозия или промяна, която би ви принудила да смените доставчика на изкуствен интелект набързо.
И може би това, което се случи в OpenAI – триумф на корпоративните интереси над тревогите за бъдещето – беше неизбежно, като се има предвид нарастващото значение на изкуствения интелект. Една технология, която потенциално можеше да доведе до Четвъртата индустриална революция, едва ли щеше да бъде управлявана в дългосрочен план от онези, които искаха да я забавят – не и когато става дума за толкова много пари.
В индустрията за изкуствен интелект все още има следи от старите нагласи. Anthropic, конкурентна компания, създадена от група бивши служители на OpenAI, е създадена като корпорация в обществена полза – правна структура, която има за цел да я изолира от пазарния натиск. А активното движение за изкуствен интелект с отворен код се застъпва за това той да остане свободен от корпоративен контрол.
Най-добре е обаче те да се разглеждат като последни следи от старата епоха на изкуствения интелект, в която хората, създаващи изкуствения интелект, са гледали на технологията едновременно с удивление и ужас и са се опитвали да ограничат нейната мощ чрез организационно управление.
Сега утопистите карат влака. С пълна пара!