Някъде между парата над купа шкембе чорба и мраморните коридори на дипломацията цивилизацията отново успява да се постави в неловка ситуация. Така започва ироничния си анализ А. Крейг Копетас в публикация за Türkiye Today, посветена на нов културен спор между Гърция и Турция.
Според изданието гръцкото правителство е предприело стъпки да убеди ЮНЕСКО да признае определен вид шкембе чорба — известна в Турция като işkembe — за част от гръцкото нематериално културно наследство. В Анкара подобна идея не се приема с ентусиазъм, отбелязва Копетас.
Супа, която разделя Егейско море
За читателите, които не познават ястието в центъра на този средиземноморски спор, Türkiye Today припомня, че işkembe çorbası представлява млечнобял бульон с чесън, оцет, лимон и телешко шкембе. Супата се смята за възстановяваща и традиционно се консумира късно през нощта.
В гръцката кухня съществува сходно ястие — пача̀с (patsas). По думите на автора купите изглеждат достатъчно еднакво, за да предизвикат „балканска криза на идентичността“.
Бюрократичният път към списъка на ЮНЕСКО
Копетас обяснява, че претенцията за кулинарен произход вече не се решава от баби край медните тенджери, а чрез сложна бюрократична процедура.
За да бъде вписана дадена традиция в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, държавата трябва да подготви обемно номинационно досие. То включва доказателства за съгласие на общността, данни за предаване между поколенията, планове за опазване и обяснение за приноса към културното многообразие.
Процедурата минава през консултативни органи, оценителни цикли и междуправителствени комитети. Авторът иронично отбелязва, че може да си представи гръцки чиновници, които подготвят „план за опазване на говеждите стомаси“, включително исторически приложения от византийската епоха и свидетелства от нощни таксиметрови шофьори в Солун.
В същото време, пише Türkiye Today, в Анкара вероятно се подготвя контрадосие с османски архиви.
Кулинарен национализъм с дълга история
Копетас поставя спора в по-широк исторически контекст. По думите му подобни конфликти около храната не са новост.
Той припомня т.нар. „Наденична война“ между Германия и Великобритания преди Първата световна война, споровете между Нидерландия и Англия за подправките през XVII век, както и „Тресковите войни“ между Великобритания и Исландия през XX век.
Правните битки в ЕС около защитените наименования също са част от тази линия — фета, пармска шунка и шампанско отдавна са се превърнали в юридически минни полета. Според Türkiye Today гръцко-турският спор за шкембето се вписва именно в тази традиция на „ядлив национализъм“.
Авторът подчертава, че списъкът на ЮНЕСКО за нематериално наследство по принцип не е създаден да решава спорове за собственост, а да признава живи традиции, които често се споделят отвъд граници.
Може ли да има обща гръцко-турска кандидатура
Теоретично Гърция и Турция биха могли да подадат съвместна номинация и да представят супата като споделено егейско наследство — своеобразно кулинарно примирие. На практика обаче това би изисквало рядко срещана дипломатическа координация, отбелязва авторът.
В текста се появява и геополитически нюанс. Според информации, циркулиращи във Вашингтон, „Съветът за мир в Газа“ на президента на САЩ Доналд Тръмп провежда срещи в американската столица. По данни на Türkiye Today турският външен министър Хакан Фидан също ще присъства.
Копетас иронично поставя въпроса дали подобен орган би се намесил и в „супения спор“, като отбелязва, че символични конфликти често са подходящи за театрална дипломация. В същото време предупреждава, че американска намеса в кулинарно съперничество може да превърне регионален спор в геополитическо напрежение.
От Персия до Балканите: истинската история на шкембе чорбата
Макар в България шкембе чорбата често да се възприема като „наше“ национално ястие, историческата картина е значително по-сложна и многопластова. Самото турско название işkembe çorbası носи силен езиков отпечатък от Персия: думата şekambe означава „търбух“, а shurba — „супа“. Това насочва изследователите към по-широк близкоизточен културен ареал, в който подобни ястия се приготвят от векове.
Повечето кулинарни историци са единодушни, че именно Османската империя играе ключовата роля в разпространението на супата из Балканите — от Анадола през Гърция и България до Румъния и Сърбия — където тя постепенно се локализира и придобива национални вариации. В различните страни рецептата търпи изменения — в подправките, застройката или начина на сервиране — но основната техника остава удивително сходна.
Съществуват и хипотези, че корените на ястието могат да се проследят още по-назад, до практиките на древноперсийската кухня, където използването на всички части на животното е било икономическа необходимост. Тези твърдения обаче остават по-скоро вероятностни реконструкции, отколкото окончателно доказан произход. В този смисъл шкембе чорбата е типичен пример за „споделено наследство“ на бившето османско културно пространство — ястие с дълбоки корени и множество национални версии, което трудно може да бъде приписано еднозначно на една съвременна държава.
В крайна сметка, както заключава авторът в Türkiye Today, в гръцка таверна или истанбулска локанта готвачите вероятно биха реагирали еднакво скептично на идеята супата да се нуждае от международен сертификат. Супата не се интересува какво знаме се вее отвън — но държавите очевидно продължават да го правят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
