Франция е на прага на съществена промяна в семейното си право, след като Европейският съд по правата на човека осъди практиката отказът от секс в брака да се третира като „вина“. Законодателна инициатива, подкрепена от решението по делото H.W. v. France, цели изрично да прекрати възможността интимният живот на съпрузите да бъде предмет на съдебна принуда.
Как „съпружеският дълг“ влезе в съдебната практика без да е в закона
Във френското законодателство никога не е съществувал изричен текст, който да дефинира т.нар. devoir conjugal („съпружески дълг“) като задължение за сексуални отношения. Въпреки това Гражданският кодекс съдържа разпоредби, според които съпрузите са длъжни да водят „общ семеен живот“ и да си дължат „взаимно уважение, вярност и подкрепа“.
В продължение на десетилетия част от съдебната практика тълкува тези норми разширително, включително като задължение за „споделяне на брачното ложе“. Това позволява на съдилищата да приемат отказа от сексуални отношения като основание за развод „по вина“.
Делото H.W. v. France: когато отказът от секс става „вина“
Сърцевината на настоящия дебат е делото H.W. v. France, стигнало до Европейския съд по правата на човека.
Жалбоподателката H.W., омъжена от 1984 г., прекратява интимните отношения със съпруга си след години на влошени отношения и здравословни проблеми. При първоначалното разглеждане френският съд приема, че няма „виновна страна“.
През 2019 г. Апелативният съд във Версай отменя това решение и постановява развод „по вина на съпругата“, като мотивът е именно отказът ѝ от сексуални отношения, определен като „сериозно и продължаващо нарушение на брачните задължения“. Това решение е потвърдено и от Касационния съд.
Решението в Страсбург: бракът не е постоянно съгласие
След изчерпване на вътрешноправните средства H.W. подава жалба в Страсбург. На 23 януари 2025 г. Европейският съд по правата на човека постановява, че Франция е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека – правото на уважение към личния и семейния живот.
В мотивите си съдът подчертава, че съгласието за брак не означава автоматично и безсрочно съгласие за сексуални отношения. Отказът от интимност не може да бъде квалифициран като „виновно поведение“, оправдаващо санкции от държавата. Намесата на съдилищата в сексуалния живот на съпрузите е определена като непропорционална намеса в личната автономия.
Законодателната промяна: край на задължителния секс в брака
В този контекст във Франция е внесен законопроект, който изрично уточнява, че съвместното съжителство не поражда никакви задължения по отношение на сексуалните отношения между съпрузите. Очаква се инициативата да получи подкрепа в Националното събрание, след което да бъде разгледана и от Сената, като приемането ѝ е възможно още преди лятото.
Целта на промените е да се прекрати възможността съдилищата да използват остарели тълкувания при бракоразводни дела и да се утвърди принципът, че всяка интимност, включително в брака, се основава единствено на свободно и текущо съгласие.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
