Новият ДНК анализ на Хитлер
Осем десетилетия след смъртта на Адолф Хитлер британското списание Prospect публикува анализа на историка Алекс Дж. Кей, който разглежда резултатите от първото в света изследване на ДНК на диктатора. Документалният филм „ДНК на Хитлер: Плана на един диктатор“, излъчван по Channel 4, е плод на осемгодишен проект, в който участват историци и генетици, сред тях и проф. Тури Кинг — позната от разкриването на останките на крал Ричард III.
Както обяснява Кей в Prospect, пробата е взета от парче плат, напоено с кръвта на Хитлер, останало от дивана в бункера му в Берлин, където той умира на 30 април 1945 г. За първи път съвременната генетика позволява категорично да се установи, че материалът е негов. Това откритие поставя началото на научен анализ, какъвто досега не е бил възможен.
Какво означават откритията за неговата биография
В своя анализ Алекс Дж. Кей ясно подчертава, че генетичната информация не може сама да обясни личността и действията на Хитлер. Нито една характеристика в ДНК профила не би могла да предопредели възхода на нацизма или избухването на Втората световна война. Диктаторът е продукт на сложна комбинация от исторически, социални и лични фактори.
Кей припомня тежките събития от ранните години на Хитлер: насилието от баща му, смъртта на четиримата му братя и сестри, както и загубата на двамата родители преди да навърши 20 години. Тези травми, описани и в Mein Kampf, по думите на историка имат далеч по-голямо влияние върху бъдещото му развитие от всеки генетичен фактор.
Същевременно биологията не може да даде отговор и на въпроса как е станал възможен Холокостът — престъпление, в което са участвали стотици хиляди извършители и милиони последователи. Хитлер е централната фигура, но не е действал сам.
Двете ключови научни разкрития
Документалният филм и анализът в Prospect се съсредоточават върху два резултата, които имат действително историческо значение.
1. Окончателно опровергаване на мита за „еврейски произход“
От десетилетия се разпространява слухът, че Хитлер е имал еврейски дядо по бащина линия. Новият ДНК анализ за първи път предоставя научно потвърждение, че тази теория няма никаква основа. Кей посочва, че сериозната историография отдавна я е отхвърляла, но митът се е запазил заради интереса към биографията на диктатора и противоречието между живота му и насажданата от него идеология.
2. Доказателства, че Хитлер е страдал от синдром на Калман
По-интересното откритие е наличието на синдром на Калман — генетично нарушение, което води до понижено производство на тестостерон, ниско либидо и недоразвити полови характеристики. Това се вписва в сериозни исторически свидетелства: медицинския протокол от Ландсберг през 1923 г., който установява недесцендентен тестис; спомените на Август Кубичек за липсата на интерес към жени; и наблюденията на Ернст Ханфщенгл, който описва силната му срамежливост и нежелание да се съблича пред други хора.
Кей посочва, че тази находка не променя разбирането ни за нацизма, но помага да се обяснят специфични аспекти от личния живот на Хитлер — най-вече почти пълното отсъствие на интимни отношения, което го отличава от останалите висши нацистки ръководители.
Значението на резултатите за историческата наука
Според Алекс Дж. Кей новите генетични данни не трябва да се изолират от историческите източници, а да се разглеждат като още едно парче от сложния пъзел на личността на Хитлер. Синдромът на Калман вероятно е засилил склонността му към аскетизъм, дистанция и пълно съсредоточаване върху политиката — черти, които играят роля във възхода и поддържането на диктатурата.
Така ДНК откритията не пренаписват историята, но добавят важен нов контекст към разбирането на човека, извършил едни от най-мрачните престъпления на XX век.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
