Британски правителствени служители са настоявали бъдещите банкноти да дават по-голяма видимост на представители на ЛГБТ общността, етническите малцинства, жените и хората с увреждания. Според тях историческите личности, изобразявани досега върху паундовете, представяли само „ограничени измерения на британската идентичност“, пише Modernity News.
Инициативата предхожда решението на Английската централна банка да прекрати продължилата повече от половин век традиция върху банкнотите да присъстват изтъкнати личности. В следващата серия Уинстън Чърчил, Джейн Остин, художникът Джоузеф Търнър и математикът Алън Тюринг трябва да бъдат заменени с животни от британската дива природа.
Първоначално общественият спор се съсредоточи върху избора между националните герои и изображенията на таралежи, лисици, жаби и птици. Новите разкрития обаче показват, че паралелно с този дебат правителствени служители са настоявали за промяна и на принципа, по който се избират личностите върху парите.
Правителствени служители поискаха повече ЛГБТ и малцинствени личности
Според The Telegraph през лятото на 2025 г. Службата за равенство и възможности е изпратила писмо до главния касиер на Английската централна банка. Това е станало в рамките на официалната обществена консултация за темата на бъдещата серия банкноти. Службата е структура в рамките на британската Служба на кабинета. Политическата отговорност за нея носи министърът по въпросите на жените и равенството Бриджит Филипсън. Сред официалните направления на звеното са политиките, свързани с половото равенство, етническите различия, хората с увреждания и правата на ЛГБТ общността.
В писмото служителите посочили, че историческите личности могат да имат важна роля за запазването на обществената памет, но досегашният им подбор отразявал твърде ограничена представа за британската идентичност.
„По-широкото представителство на жените, хората с увреждания, етническите малцинства и ЛГБТ лицата би изпратило силен сигнал за напредък и признание“, се казва в документа, цитиран от The Telegraph.
Правителствените служители предложили банката да потърси личности от „исторически недостатъчно представени групи, чийто принос към Обединеното кралство е бил пренебрегван“. Сред възможните теми били посочени още социалната реформа, гражданската активност и образованието.
„Уиндръш“ като нов символ на британската идентичност
HMT Empire Windrush, официален фотограф на Кралския флот / Imperial War Museums, FL 9448 / Public domain, чрез Wikimedia Commons
Като конкретен пример е даден корабът HMT Empire Windrush, с който през 1948 г. във Великобритания пристигат стотици жители на Карибския регион. По-късно корабът се превръща в символ на т.нар. поколение „Уиндръш“ – имигрантите от карибските държави, дошли в страната след Втората световна война. Според писмото изображението на кораба би могло да бъде почит към „цяло поколение и неговия принос“, вместо върху банкнотата да бъде поставена една конкретна личност. Подобен подход вече беше използван през 2024 г., когато една от линиите на лондонската надземна железница получи името Windrush.
Modernity News вижда противоречие между тази правителствена намеса и аргументите за отказа от историческите личности. От една страна, фигури като Чърчил били възприемани като потенциално „идеологически разделящи“. От друга, държавни служители предлагали бъдещите изображения да се подбират именно през призмата на груповата идентичност и демографското представителство.
Официалните протоколи на консултативната група към Английската централна банка потвърждават, че становището на Службата на кабинета действително е било разгледано при избора на темата.
На заседание от 14 октомври 2025 г. членовете на групата са били запознати с мненията на различни заинтересовани страни, включително Службата на кабинета, организацията Banknotes of Colour и вътрешни служителски мрежи. Обсъждано е и как различните предложения биха могли да представят многообразието на британското общество.
В крайна сметка групата решила да не препоръчва историческите личности като тема на следващата серия. Сред посочените причини са резултатите от обществената консултация и фокус групите, както и по-техническият аргумент, че при портретите е по-трудно да бъдат създадени запомнящи се и лесно разпознаваеми защитни елементи.
Историческите личности – „елитарни и разделящи“
Още по-подробна представа за мотивите да се премахнат историческите личности дава изследване на Savanta, поръчано от Английската централна банка и публикувано по реда на закона за достъп до информация на 7 юли 2026 г.
Проучването е проведено чрез 14 фокус групи с по 7–10 участници между 28 август и 18 септември 2025 г. Целта му е била да изследва отношението към историческите личности, природата, архитектурата и забележителностите като възможни теми за бъдещите банкноти.
Според обобщението участниците почти единодушно подкрепили отдалечаването от историческите личности. Повечето от тях ги възприемали като потенциално „разделящи“, „елитарни“ и откъснати от собствения им житейски опит. Само малък брой, предимно по-възрастни участници, пожелали те да бъдат запазени.
Проучването обаче е качествено и обхваща ограничен брой хора. Поради това изразените позиции не могат да се представят като мнение на цялото британско общество. Те не са и официални оценки на Английската централна банка, а изказвания на участници във фокус групите.
Дори Алън Тюринг се оказа недостатъчно представителен
Един от най-показателните примери е отношението към Алън Тюринг. Той е сред най-значимите британски математици, изиграл ключова роля в разбиването на германските кодове през Втората световна война. Тюринг е и една от най-разпознаваемите хомосексуални личности в британската история, преследвана от държавата заради сексуалната си ориентация.
Въпреки това участник във фокус група определил дори неговото присъствие върху банкнотите като част от „империалистически“ разказ. Причината била, че образът на Тюринг е свързан с британската победа във Втората световна война и създавал усещане от типа: „ние спечелихме войната и спасихме света“.
Този детайл придава допълнителен нюанс на инициативата за по-широко ЛГБТ представителство. Върху банкнотата от 50 паунда вече присъства хомосексуален учен и военен герой, но това очевидно не е било достатъчно за служителите, настоявали за още по-широко присъствие на определяните като недостатъчно представени групи.
В изследването е записано и мнението, че изображенията върху парите трябва да представят равностойно жените и мъжете и да дават „справедливо представителство на населението“. Други участници предупредили, че младите поколения по-внимателно проверяват биографиите на историческите личности и търсят спорни или проблемни моменти в миналото им.
Самите автори на доклада препоръчват евентуалният отказ от исторически личности да бъде представен като „положителна еволюция“, а не като „цензура“ или „заличаване“ на историята. Според Modernity News това показва, че институциите са били наясно с вероятната обществена реакция и са обмисляли не само самото решение, но и начина, по който то да бъде обяснено.
Консерваторите обвиниха лейбъристите в „заговор“
Случаят предизвика обвинения, че представители на управляващите лейбъристи са участвали в отстраняването на някои от най-разпознаваемите фигури в британската история.
Консервативният депутат и министър в сянка Алекс Бъргарт обвини правителството, че първоначално е отрекло намесата си.
„Лейбъристите се опитаха да отрекат каквото и да било участие в заличаването на Уинстън Чърчил и други британски герои. Но правителствени служители бяха хванати на местопрестъплението да заговорничат с Английската централна банка за премахването им от нашите банкноти“, заяви Бъргарт.
По думите му върху британските пари трябва да присъстват „най-великите британци – историческите личности, които обединяват страната“, а изборът им не бива да се определя от законодателството на лейбъристите в областта на равенството.
Твърдението за „заговор“ обаче е политическата оценка на Бъргарт. Писмото е изпратено като част от официалната обществена консултация, а не като тайно разпореждане към банката. Говорител на правителството подчерта, че решенията за дизайна са отговорност на независимата Английска централна банка, а не на министрите.
Самата банка настоява, че изборът е продиктуван от резултатите от общественото допитване и необходимостта новата серия да получи по-надеждни защити срещу фалшифициране.
От Чърчил към таралежите и лисиците
Както „Критично“ писа още през март, в първата консултация са получени около 44 000 отговора. Природата събира най-голяма подкрепа и изпреварва архитектурата, забележителностите и историческите личности. Според публикуваните от банката данни природата е посочена от 60% от участниците като една от предпочитаните теми, архитектурата и забележителностите – от 56%, а историческите личности – от 38%. Това не е пряк избор между две възможности, защото участниците са могли да подкрепят повече от една тема.
На 11 март 2026 г. Английската централна банка официално обяви, че следващата серия ще бъде посветена на британската дива природа. Така Чърчил върху банкнотата от 5 паунда, Джейн Остин върху тази от 10, Търнър върху банкнотата от 20 и Алън Тюринг върху тази от 50 паунда ще бъдат заменени с животни.
През юни беше публикуван списък с 18 възможни вида. Сред тях са европейският таралеж, червената лисица, кафявият заек, сивият тюлен, делфинът, бухалът, кралското рибарче, атлантическата сьомга, гигантската акула, жабата, пчелата и водното конче.
Всяка от четирите банкноти ще получи различно централно изображение, а животните могат да бъдат допълнени с растения и природни пейзажи. Окончателното решение трябва да бъде обявено до края на 2026 г., но новите пари ще се появят едва след няколко години, тъй като проектирането, изпитването и отпечатването на една серия е продължителен процес.
Портретът на монарха ще остане върху лицевата страна. Така британските банкноти няма да бъдат напълно лишени от човешки образ, но ще приключи традицията, започнала през 1970 г., на обратната им страна да присъстват личности с принос към историята, културата, науката и обществения живот.
Modernity News разглежда случая като част от по-продължителна тенденция британските институции да се дистанцират от традиционните исторически символи. Според изданието националните герои са обявявани за разделящи заради спорни моменти в биографиите и наследството им, докато подбирането на изображения според съвременни групови и демографски критерии се представя като обединяващ „напредък“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
