Мултимилионерът Брайън Джонсън, който превърна борбата със стареенето в своя житейска мисия, е диагностициран с неизлечимо автоимунно заболяване, съобщава The Telegraph. Самоопределящият се като биохакер предприемач, известен с радикалните си експерименти за удължаване на живота, включително с кръвопреливане от своя син тийнейджър, разкри, че страда от автоимунен гастрит.
„Стомахът ми се самоизяжда“, пише Джонсън в социалните мрежи.
Според The Telegraph заболяването, известно като AIG, възниква, когато имунната система атакува здрави клетки от лигавицата на стомаха. Джонсън заявява, че се надява да „реши“ проблема, но същевременно признава, че състоянието се смята за неизлечимо.
Случаят е любопитен не само заради диагнозата, а заради човека, който я съобщава. Джонсън е може би най-популярният символ на новата култура на биохакинга — идеята, че човешкото тяло може да бъде измерено, оптимизирано и управлявано почти като технологична система. Сега обаче човекът, който харчи милиони, за да контролира биологичната си възраст, се оказва изправен пред хроничен автоимунен процес, който стандартната медицина не обещава да излекува, а само да управлява.
Припомняме – Брайън Джонсън: Милиардерът, който се опитва да измами смъртта
Милионерът, който искаше да надхитри стареенето
Джонсън съобщава, че диагнозата му е поставена през май. Той не знае кога точно се е развило заболяването, но предполага, че това е станало в период между детството му, когато е консумирал сладки зърнени закуски и бърза храна, и времето след ранните му двайсет години, когато, по собствените му думи, е допуснал здравето му да се влоши и е качил килограми.
„AIG причинява необратими увреждания: хранителен дефицит, анемия и в дългосрочен план повишен риск от рак“, пише Джонсън в социалните мрежи, цитиран от The Telegraph.
Той критикува и стандартния медицински подход към заболяването. По думите му, когато автоимунният гастрит бъде открит днес, обичайната медицинска практика на практика „признава поражение“, като приема, че не може да се направи нищо друго освен състоянието да бъде управлявано, независимо колко тежки или опасни могат да бъдат последиците.
People също отбелязва, че Джонсън свързва диагнозата с по-дълга история на автоимунни проблеми. По негови думи още на 21 години е бил диагностициран с автоимунен хипотиреоидизъм, а години наред е имал нисък феритин — показател, свързан със запасите на желязо в организма. Формалната диагноза е дошла след стомашни биопсии, които са показали признаци на ранен автоимунен гастрит.
Болест, която медицината управлява, но не обещава да излекува
Тук е важна една уточняваща разлика. Когато се казва, че автоимунният гастрит е неизлечим, това не означава, че човек непременно е в непосредствена опасност или че състоянието не може да бъде контролирано. Означава, че стандартната медицина не разполага с утвърдено лечение, което напълно да обърне автоимунния процес и да възстанови вече настъпилите увреждания. Клиничен обзор от 2024 г. посочва, че автоимунният атрофичен гастрит няма специфично лечение, а управлението му е насочено основно към коригиране на дефицитите на желязо и витамин B12, както и към проследяване заради риска от стомашни неоплазии.
Cleveland Clinic също описва автоимунния атрофичен гастрит като хронично състояние, при което имунната система атакува клетки в стомашната лигавица. Тези клетки са важни за усвояването на витамин B12, а при увреждането им може да се стигне до пернициозна анемия и неврологични усложнения. От лечебна гледна точка подходът включва B12 инжекции, железни инфузии и проследяване от гастроентеролог, а не обещание за окончателно излекуване.
Именно в това е сблъсъкът с философията на Джонсън. За медицината това е хронично състояние за наблюдение и контрол. За него то е следващият проблем, който трябва да бъде „разкодиран“ и решен.
48-годишният предприемач твърди, че вече преминава през кръвни изследвания, с които целта е да бъдат разчетени „един милион имунни клетки“ и да се установи кои от тях атакуват лигавицата на стомаха му.
След като те бъдат идентифицирани, заявява Джонсън, ще стане ясно какъв терапевтичен подход трябва да бъде приложен, за да бъдат „изключени“.
Това е типично за начина, по който той мисли за тялото си: не просто като за организъм, който боледува, а като за система, в която трябва да бъде намерен дефектният механизъм. В този смисъл диагнозата не го изкарва извън проекта му срещу стареенето, а се превръща в част от него.
Когато експериментите не дават желания резултат
The Telegraph припомня, че Джонсън продава през 2013 г. своята компания за обработка на плащания за 800 млн. долара, или около 597 млн. паунда. Оттогава използва значителна част от богатството си, за да преследва амбицията си да спре или поне радикално да забави стареенето.
Твърди се, че той разполага с екип от медицински експерти, чиято задача е постоянно да измерват състоянието на кръвта и органите му. Разходите за този режим се оценяват на около 2 млн. долара годишно, или приблизително 1.5 млн. паунда.
Джонсън на практика се е превърнал в доброволен човешки експеримент в рамките на своята философия „не умирай“. Той е заявявал, че има сърце на 37-годишен, кожа на 28-годишен, белодробен капацитет на 18-годишен и венци на 17-годишен.
И точно затова новината има силен символен заряд. Тя не е просто за поредния здравословен проблем на богат човек. Тя показва границата между обещанието на биохакинга и реалността на сложните биологични процеси, които не винаги се подчиняват на данни, режими и оптимизация.
През 2023 г. Джонсън използва кръвопреливане от своя син тийнейджър Талмидж в опит да обърне клетъчните увреждания. По-късно обаче признава, че експериментът не е дал желания резултат.
Подобни практики отдавна предизвикват скептицизъм. Американската Агенция по храните и лекарствата предупреждава, че не е одобрявала млада донорска плазма за антистареещи или уелнес цели и че не разполага с доказателства за ефективност при такива употреби. През 2024 г. FDA отново напомни, че подобни процедури не са доказани като безопасни и ефективни за такива цели.
The Telegraph отбелязва, че и други опити на Джонсън не са преминали без проблеми. През ноември 2024 г., за да компенсира изпития вид, причинен от строгата му диета от 1 977 калории дневно, Джонсън си инжектира мазнина в лицето. Процедурата предизвиква тежка алергична реакция.
По-късно той признава, че т.нар. „Project Baby Face“ е бил провал. Реакцията води до силно подуване на лицето му, като Джонсън твърди, че за кратко почти е изгубил зрението си.
Големият въпрос: има ли граница контролът върху тялото
Историята на Брайън Джонсън поставя по-широк въпрос: докъде стига идеята, че тялото може да бъде напълно контролирано?
От едната страна е стандартната медицина, която казва, че автоимунният гастрит може да бъде наблюдаван, овладяван и компенсиран чрез коригиране на дефицити, но не обещава пълно излекуване. От другата страна са биохакерите, които вярват, че с достатъчно данни, технологии и персонализирани терапии днешните „нелечими“ състояния могат да се превърнат в утрешни решени проблеми.
Джонсън се оказва на пресечната точка между тези два свята. Той не приема пасивно медицинското „управление“ на болестта. Но случаят му също така показва, че нито скъпите технологии, нито строгите режими, нито обещанията на алтернативните диети могат лесно да отменят сложността на автоимунните процеси.
В този смисъл диагнозата му е повече от лична здравна новина. Тя е тест за самата идея, че човек може да превърне тялото си в проект без край — проект, в който всичко се измерва, оптимизира и поправя. Само че понякога организмът напомня, че не е машина.
