Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви въвеждането на 100-процентно мито върху всички чуждестранни филми, внасяни в САЩ – ход, който предизвика вълна от реакции в Холивуд, Европа и Австралия. Идеята беше публикувана в неделя в социалната платформа Truth Social, само ден след като актьорът Джон Войт – в ролята си на „специален посланик в Холивуд“ – представи на Тръмп план за възраждане на американската филмова индустрия. В този план обаче митата се споменават само като възможност „в ограничени случаи“.
„Киноиндустрията в Америка умира с бързи темпове. Други държави предлагат какви ли не стимули, за да изтеглят нашите режисьори и студия извън САЩ“, написа Тръмп. „Искаме филмите отново да се правят в Америка!“
Пропаст между план и политика
Докато предложението на Войт включва данъчни облекчения, нови международни споразумения за съвместни продукции и субсидии за киносалони и постпродукция, президентът предпочете директен и категоричен подход – 100% мито за всяка продукция, създадена извън САЩ.
Самият план на Войт предвиждаше митата само като краен инструмент. Основният фокус е върху реформи в данъчния кодекс и създаване на условия за връщане на продукциите в Лос Анджелис, Ню Йорк и Джорджия.
Холивуд между реакция и резерви
Филмовата индустрия в САЩ е раздвоена. Според FilmLA, продукцията в Лос Анджелис е спаднала с близо 40% за последното десетилетие. Част от тази дейност се е преместила не зад граница, а в щати с по-добри стимули. Все пак значителен дял от продукциите се изнасят в Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, където условията за снимане са по-евтини, а държавната подкрепа – по-сериозна.
Организации като SAG-AFTRA (синдикатът на американските актьори) одобряват идеята за засилване на вътрешната продукция, но без конкретна позиция за митата. Екипите зад кадър – представени от IATSE – предупреждават, че всяка мярка трябва да бъде балансирана и да не вреди на работещите в други държави, особено Канада.
„Търговската политика не бива да вреди на индустрията като цяло“, заяви Матю Льоб, председател на IATSE.
Международен отзвук
Обявените мерки предизвикаха безпокойство в страни като Великобритания и Австралия. В Обединеното кралство правителството свика спешни разговори със студия и продуценти. А в Австралия министърът на културата Тони Бърк заяви, че страната ще защити „недвусмислено“ местната екранна индустрия.
Около 50% от разходите за екранни продукции в Австралия през 2023–2024 г. са били за международни филми – включително мащабни американски продукции, привлечени чрез 30% федерално данъчно облекчение.
Правен и икономически казус
Няма яснота как подобно мито ще бъде наложено на филми, тъй като те представляват интелектуална собственост, а не стоки. Това ги поставя извън обхвата на традиционните митнически режими. Възможни са други търговски бариери – чрез регулации, данъци или субсидии.
„Холивуд не е унищожен, но е подложен на натиск“, признават експерти. Броят на издадените големи продукции е спаднал след пандемията, а боксофис приходите в САЩ все още не могат да надхвърлят прага от 9 милиарда долара годишно, въпреки възстановяването на киносалоните.
Платформите за стрийминг – повечето от които са собственост на големите холивудски студия – се борят с ниска рентабилност. Само Disney+ и Max наскоро отчетоха печалба. Netflix е едно от малкото изключения.
Холивуд като „национална сигурност“?
Тръмп стигна дори по-далеч, като определи „отвличането“ на филмопроизводството от други държави като „заплаха за националната сигурност“. Подобни изказвания повдигат въпроси – не само за реалната икономическа тежест на проблема, но и за възможното използване на културната индустрия като политически инструмент.
Дали наистина става дума за защита на работни места, или за нов фронт в търговската война, предстои да разберем. Засега Белият дом уточнява, че „все още не е взето окончателно решение“ по въпроса с тарифите.
