След близо 40 години на почти непрекъснати загуби, Антарктида отново започна да трупа лед. Според изследване, публикувано в списание Science China Earth Sciences, Антарктическият ледников щит е нараснал с около 108 милиарда тона годишно в периода 2021–2023 г. Това е първото масово натрупване на лед за последните десетилетия и рязък контраст с предходното десетилетие (2011–2020), когато континентът губеше средно по 142 млрд. тона лед годишно.
Учените от университета Тонджи и други китайски институции са използвали сателитни гравиметрични данни от мисиите GRACE и GRACE-FO, за да проследят промените в земната гравитация и оттам – в масата на ледената покривка. Резултатите показват исторически обрат, който временно е компенсирал глобалното покачване на морското равнище с около 0,3 милиметра годишно.
Къде точно нараства ледът?
Най-сериозното увеличение е отчетено в Източна Антарктида, по-конкретно в райони като Wilkes Land и Queen Mary Land, включително огромните ледникови басейни Totten, Denman, Moscow University и Vincennes Bay. Това са същите зони, които между 2011 и 2020 г. показваха ускорени загуби, причинени от повърхностно топене и ускорено оттичане на лед към океана. Сега те изглежда временно са се стабилизирали – най-вече благодарение на един фактор: изключително високи снеговалежи.
Повече сняг не значи по-малко затопляне
Парадоксално, но именно по-топлата атмосфера, която задържа повече влага, е довела до рекордни валежи над части от Антарктида. Според учените, екстремните снеговалежи са очакван ефект от климатичните промени, но те не трябва да се тълкуват като знак за трайно „възстановяване“ на леда.
NASA вече съобщи, че към 2025 г. тенденцията отново се обръща – снежната покривка спада до нивата от преди 2020 г., което подсказва, че натрупването на лед вероятно е временно явление. И макар тези три години да предлагат глътка въздух, учените предупреждават, че би били нужни поне 50 години на такива валежи, за да се възстановят предишните нива на ледена маса.
Антарктида продължава да е един от най-големите и най-чувствителни източници на климатична несигурност. В нея се съдържа над половината от цялата прясна вода на планетата. Заедно с Гренландия, ледовете ѝ играят ключова роля в определянето на темпа на глобалното повишаване на морското равнище.
Настоящото краткосрочно натрупване на лед не отменя десетилетията на загуби – то е изключение в низходяща тенденция, а не обръщане на курса. Или както отбелязват самите китайски изследователи – „загубата на антарктически лед остава критичен климатичен сигнал“, а текущите резултати са „напомняне, че климатът не следва плавна линия, а зигзагообразна – с временни възстановявания в рамките на по-дълбока криза“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
