„Искам детето ми от малко да научи каква стойност има храната“, казва жена на име Ван, която внимателно прибира в кутия недоизядена оризова каша след обяд със семейството си в ресторант в Тянцзин. Надписи със „Спестявайте храна“ са поставени на видно място в заведението – един от многото малки жестове, които отразяват една много по-голяма национална кампания.
Както съобщава китайската информационна агенция Xinhua, Китай преживява мащабна трансформация във връзка с това как произвежда, приготвя и консумира храна. Държавата цели не просто да намали разхищението, но и да изгради устойчив модел за продоволствена сигурност.
Законодателна рамка и рестрикции
Още през 2021 г. в Китай бе приет Закон срещу хранителните отпадъци, който задължава заведенията да предупреждават клиентите срещу прекомерни поръчки и им позволява да начисляват такси за големи количества остатъчна храна. Година по-късно влезе в сила и Закон за продоволствената сигурност, с разпоредби за опазване на зърнените култури и ефективно съхранение.
Допълнително бяха въведени и национални стандарти, включително принципи за оценка на ресторантски кредитен рейтинг и насоки за управление на отпадъци в заведенията. Това прави китайската правна рамка една от най-изчерпателните в света, твърди доц. У Бо от Университета по финанси и икономика в Тянцзин.
Кампании, които променят мисленето
Кампанията „Изчисти си чинията“ (“Clear Your Plate”), стартирала още през 2013 г., се засилва значително след 2020 г., когато президентът Си Дзинпин призова гражданите към „осъзнато отношение към продоволствената сигурност“. Кампанията насърчава поръчването на по-малки порции, като много ресторанти предлагат половин размер на ястията, а в големите градове като Шанхай и Пекин се появиха и „хранителни банки“ за разпределение на близко изтичащи продукти към социално слаби групи.
До края на 2023 г. в Шанхай вече бяха сертифицирани почти 3 000 „зелени ресторанта“, в които се прилагат принципи на безопасност, нисковъглеродни практики и етичен бизнес.
В същото време правителството въведе забрана върху влогове с прекомерно хранене („big stomach stars“) – често срещан феномен в китайските социални мрежи, който се възприема като вреден за обществения морал и екологична отговорност.
Технологично управление на земеделието
Успоредно с усилията в потребителския сектор, Китай развива и високоефективни системи в селското стопанство. В съвременни ферми в Тянцзин дронове и трансплантьори, свързани със сателитни данни, управляват оризови полета с площ над 1300 хектара само от екип от шестима души. По този начин се минимизират загубите още на ниво производство, а добивите се увеличават устойчиво.
В рамките на нов национален план, приет в края на 2024 г., Китай си поставя цел до 2027 г. загубите по цялата хранителна верига — от реколтата до логистиката — да бъдат сведени под международния среден процент.
Реални предизвикателства
Въпреки успехите, проблемите не са малко. Според Китайската академия на науките, близо 8% от зърнените култури в страната все още се губят в процесите по прибиране, съхранение и транспорт. А според други оценки, общите хранителни отпадъци в страната достигат до 460 милиона тона годишно.
Въпреки това, Китай демонстрира един от най-амбициозните модели в света – обединяващ законодателство, технология, корпоративна отговорност и културна промяна. И макар предизвикателствата да остават, трансформацията изглежда необратима – защото борбата с хранителните отпадъци вече не е само икономическа, а и морална кауза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
