В сърцето на иранската пустиня се намира град Язд – едно от най-горещите обитаеми места на планетата. Но именно там, насред безмилостния климат, е създадена една от най-ефективните и устойчиви технологии за охлаждане в историята: ветроуловителите, известни още като баджири.
Тези архитектурни съоръжения – високи кули от глинени тухли – внасят хладен въздух в помещенията, без нужда от каквато и да било електроника. И въпреки че технологията им датира отпреди повече от две хилядолетия, ефективността ѝ продължава да впечатлява и вдъхновява архитекти по цял свят.
Как работят ветроуловителите?
Баджирите улавят вятъра високо над земята и го насочват надолу през система от вътрешни канали. Ако има достатъчен въздушен поток, той се охлажда по пътя си, като преминава покрай дебели глинени стени, мокри повърхности или водни резервоари. В случай че няма вятър, конструкцията използва т.нар. „ефект на комина“ – топлият въздух от помещенията се издига нагоре и излиза през върха на кулата, засмуквайки по-хладен въздух отдолу.
Най-усъвършенстваните модели са свързани с qanat-и – подземни канали с течаща вода, които допълнително охлаждат въздуха чрез изпарение. Така се постига температурна разлика до 15°C спрямо външната среда – ефект сравним с този на съвременен климатик, но напълно без електричество.
Архитектурна адаптация към пустинния климат
Град Язд е построен с мисъл за оцеляване в екстремни условия. Дебелите тухлени стени – понякога над 60 см – задържат прохладата вътре и предпазват от прегряване. Много от домовете разполагат с вътрешни дворове с фонтани, сенчести галерии и тесни улички, които насочват въздушния поток.
Вижте още – Градският топлинен остров вече гори и в България
На фона на тази традиционна архитектура се извисяват над 700 ветроуловителя – някои с кръгли, други с шестоъгълни или осмоъгълни основи, за да улавят вятъра от всички посоки. Най-високият от тях – в градината Dolat Abad – достига 33,8 метра и е признат за най-високия ветроуловител в света.
ЮНЕСКО и уроците на устойчивостта
През 2017 г. град Язд е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – не само заради архитектурната си красота, но и заради изключителната адаптация към природната среда. Организацията отбелязва, че Язд е „жив пример за устойчиво градско планиране, базирано на местните условия“.
Днес, когато светът търси начини да се справи с нарастващите температури и енергийни кризи, баджирите отново привличат вниманието на архитекти и инженери. Все повече съвременни проекти се вдъхновяват от тяхната пасивна вентилационна система, прилагаща принципи на биоклиматичен дизайн – стратегия, която може да намали драстично нуждата от механично охлаждане в сградите.
Трудно е да си представим, че преди повече от две хиляди години, без каквато и да е индустрия, хората са проектирали система за охлаждане, която и до днес няма аналог по своята простота, устойчивост и ефективност. Ветроуловителите на Язд са доказателство, че устойчивостта не е въпрос на технологии, а на разбиране – на климата, на природата и на самото пространство.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
