През последните две десетилетия Китай предприе мащабна трансформация в своята екологична политика, като превърна опазването на влажните зони в стратегически приоритет. По официални данни, представени на международен семинар в Ханджоу, страната е създала 903 национални парка за влажни зони, обхващащи 2,4 милиона хектара и предоставящи жизнена среда за редки и застрашени видове.
Това не е просто статистика. Влажните зони – често наричани „бъбреците на планетата“ – играят незаменима роля за поддържането на биоразнообразието, регулирането на климата и задържането на въглерод. В един свят, разкъсван от климатични промени, Китай избра да инвестира в природата.
Национална политика с глобално измерение
Заместник-ръководителят на Националната администрация по горите и пасищата (NFGA), Ян Джън, подчерта в изказването си, че страната не само е възстановила над 300 000 хектара влажни зони, но и е въвела цялостна концепция за устойчиво управление на тези екосистеми. Това се случва в рамките на националния план за опазване на влажните зони до 2030 г., който включва и интеграцията им в градското планиране, особено в индустриализирани региони.
С обща площ на влажните зони от 56,35 милиона хектара, Китай вече се нарежда сред водещите страни в света по този показател. За сравнение – това е площ, приблизително равна на комбинираната територия на две държави като Великобритания и Ирландия.
Освен количествения растеж, се наблюдава и качествена промяна в екологичното управление – чрез научен мониторинг, образование на местните общности и екотуризъм, съчетан със стриктна защита на местообитанията.
Международен център за мангрови гори: Китай като екологичен лидер
В Шънджън бе създаден Международен център за мангрови гори, който вече е признат от Рамсарската конвенция – основният глобален механизъм за защита на влажните зони. Центърът служи като глобална платформа за обмен на знания и научни изследвания, в която участват експерти от Азия, Африка и Латинска Америка. Китай, който доскоро беше възприеман основно като индустриален гигант, сега активно оформя екологичните стандарти на международно ниво.
Ян Джън заяви, че страната възнамерява да задълбочи сътрудничеството с международни организации и да играе активна роля в глобалното екологично управление. Особен фокус ще бъде поставен върху реките Яндзъ и Хуанхъ – два от основните водни пътища на страната, които също са подложени на урбанистичен и индустриален натиск.
Какво стои зад китайския „зелен обрат“?
Политиката за опазване на влажните зони не е просто екологичен жест – тя е част от по-широка трансформация на китайския икономически модел. От години Пекин се стреми да премине от индустрия, доминирана от тежка промишленост и въглища, към икономика, основана на иновации, устойчивост и екологично равновесие.
Според международни анализатори, включително от Wetlands International и Европейската агенция по околна среда, Китай изгражда нов тип „екологичен суверенитет“ – при който природните ресурси не се изтощават, а се възстановяват и управляват стратегически. Именно влажните зони се превръщат в символ на този обрат – както поради своята биологична стойност, така и поради социалната и икономическата си значимост за местните общности.
Предизвикателствата не са малко
Въпреки успехите, Китай продължава да се сблъсква с редица предизвикателства: урбанизация, инфраструктурни проекти, замърсяване, както и климатични промени, които влияят пряко върху водните екосистеми. Не всички влажни зони са достатъчно защитени, а на места има конфликти между икономическите интереси и екологичните нужди.
Затова ангажиментът към системен подход – от национални планове до местно управление – е жизненоважен.
Модел за подражание?
Днес, когато мнозина в света все още търсят баланс между растеж и опазване на природата, Китай се очертава като пример за възможностите на мащабна екологична трансформация. Опазването на влажните зони вече не е периферна тема – то е в центъра на нова визия за съжителство между природа и човешка цивилизация.
