Любимата на цяла Япония статуя на кучето Хачико пред гара Шибуя в Токио беше показана на обществеността в изнесена изложба на произведения на изкуството. Художествената инсталация представя Хачико в необичайна светлина – в спалня и по този начин привлече тълпи от хора, съобщава агенция „Киодо“. С времето местните хора са свикнали с известната в цял свят статуя на лоялното куче, станало популярно с това, че е чакало завръщането на починалия си стопанин почти 10 години до своята кончина.
Художествената инсталация се появява в момент, когато се провеждат възпоменателни събития по случай 100 години от рождението на Хачико, която е родена на 10 ноември 1923 г. Мястото за почивка на Хачико, изложено само за един ден, е оформено като спалня с площ колкото 9 кв. м. В инсталацията, която е поставена точно на мястото, където стои статуята, Хачико седи на одеяло, постлано върху легло, а наблизо има купа за храна, списания и диван.
Статуята на Хачико пред гара Шибуя в Токио
Въпреки дъжда и студеното време много хора се спряха, за да направят снимки на статуята, която сега е забележителност на токийския квартал Шибуя, както и популярно място за срещи и туристически обект, съобщава „Киодо“.
Идеята за инсталацията хрумва на съвременния художник Тацу Нишино преди 10 години, а проектът е завършен след година и половина работа по него. „Надявам се някой ден да създам още по-мащабно произведение на изкуството, наречено „Хотел Хачико“, казва 63-годишният Нишино.
Хачико, за която се твърди, че е родена в град Одате в префектура Акита на 10 ноември 1923 г., е приютена от университетския преподавател проф. Хидесабуро Уено, който живее в Шибуя. Кучето е спечелило място в сърцето на страната, тъй като се появява на гара Шибуя всеки ден в продължение на около 10 години, очаквайки завръщането на стопанина си от работа след смъртта му на21 май 1925 г. Хачико умира на 8 март 1935 г.
Хачико, снимка от 1933 г.
Приказната история вдъхновява създаването на американския филм от 2009 г. филма „Хачико: историята на едно куче“, с Ричард Гиър в главната роля.
„Дълбоко съм развълнувана от топлината, която усещам от творбата“, казва Джунко Андо, чийто покоен баща Такеши Андо е скулптор на втория паметник на кучето, открит през 1948 г. Настоящата статуя заменя по-ранна версия, издигната през 1934 г. и която е премахната по време на Втората световна война, когато Япония изпитва остра нужда от метал за отбраната на страната.