Акад. Илия Петров е наричан „майсторът на портрети“. Самият той не си поставя граници и твори в различни области на изобразителното изкуство. Рисувал е детски илюстрации, портрети, картини за войната, стенописи, гравюри, но истинската му виртуозност проличава в голите тела, които той рисува. Днес се отбелязват 120 години от рождението на този майстор на четката.
СПЕЦИАЛИЗИРА В ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ И ИТАЛИЯ
Акад. Илия Петров е автор на редица портрети на художници, писатели, артисти, принадлежали към културния елит на България, сред които на Владимир Димитров-Майстора (1929), на Порфирий Велков (около 1930), на художника Соломон Бенун (1938), на Иван Пенков (1945), на Александър Стаменов (1946), на Кирил Петров (1946), на Емилиян Станев (1946). Рисувал е портрети на Александър Занков – автор на паметника на Иван Вазов в София, на белетриста и цигулар Стефан Грудев, на проф. Иван Пенков. „Портрет на Веса Тузсузова“ (1931), „Дамски портрет“ (1941, 1951), „Портрет на Светла Ракитин“ (1941), „Испанка“ (1945), „Ана Петрова“ (1951), „Портрет на Дора Габе“ (1968). Художникът обръща поглед и към себе си и най-близките си, като създава „Автопортрет“ (1932, 1967), „Баща ми“ (1929), „Майка ми“ (1955), „Портрет на жената на художника“ (1947).
ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИНИ И ГРАВЮРИ НА ВОЙНАТА
През 30-те години Илия Петров създава първите си исторически картини „Боримечката“ (1927), „Благовест II” (1932), „Шипка“ (1935), „Аспаруховата конница“ (1936), „Аспарух“ (1941). Следват „Паисий“ (1941), „Климент Охридски сред народа“ (1942) и др. В началото на Втората световна война (1939-1945) Илия Петров създава цикъл гравюри, посветени на войната в Испания – „Испания (1939), „Нахлуване“ (1940).
Автор е и на скулптурите „Фигура“ (1939), „Кариатида“ (1940), „Релеф“ (1939), „Грижа“ (1971), стенописът „Завръщането на Ивайло във Велико Търново“ в библиотеката-музей Велико Търново“ (1961).
СЪЗДАВА ЕДИНСТВЕНИТЕ ПО РОДА СИ В БЪЛГАРИЯ АНИМАЛИСТИЧНИ РИСУНКИ
През 1969 г. Съюзът на българските художници организира първата самостоятелна юбилейна изложба на акад. Илия Петров в днешната Софийска градска галерия, а през 1979 г. – посмъртна изложба. Картини на акад. Илия Петров има в колекциите на най-големите български музеи за изкуство, както и на галерии в цялата страна. Негови творби притежават Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, Художествената академия в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, В. Търново, Казанлък, музеят „А. С. Пушкин“ в Москва и други сбирки в чужбина.
Акад. Илия Петров умира на 18 май 1975 г. на 72-годишна възраст.
Източник: БТА