Светът навлиза в период на ускорена трансформация, в който международните отношения се променят не с години, а с дни. Военните конфликти в Близкия изток – включително ескалацията около Иран – и продължаващата война в Украйна очертават среда на нестабилност, в която традиционните съюзи вече не изглеждат толкова устойчиви. Паралелно с това се наблюдава и видима промяна в политиката на САЩ, съпроводена с напрежение между Вашингтон и редица европейски лидери. На този фон изходът от войната в Украйна остава неясен, а в Европа все по-отчетливо се чуват гласове за преосмисляне на отношенията с Русия.
Именно в този контекст лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев представи визията си за външната политика – тема, която традиционно предизвиква силни очаквания и още по-силни съмнения около неговата политическа линия.
Очакванията към Радев: между „проруски уклон“ и баланс
В продължение на години около Радев се формира двуполюсно възприятие. Част от неговите симпатизанти очакваха продължение на политика, насочена към нормализиране и дори затопляне на отношенията с Русия – линия, която те разглеждат като прагматична и съобразена с българските енергийни и икономически интереси.
От другата страна стоят неговите критици, които нееднократно са го обвинявали в близост до Кремъл и в провеждане на политика, отклоняваща се от евроатлантическата ориентация на страната.
Точно затова представената външнополитическа рамка беше очаквана като тест – дали Радев ще потвърди тези подозрения или ще поеме в различна посока.
Външната политика на Радев: твърд евроатлантически курс
Представената визия очертава ясно дефиниран курс. В центъра ѝ стои заявката за „активна, принципна и националноотговорна външна политика“, която да гарантира сигурността, независимостта и благоденствието на българските граждани.
Сред основните приоритети се открояват няколко ключови направления:
– последователност и съответствие с Конституцията на Република България
– засилване на международното присъствие чрез ясно формулирани национални позиции
– активно участие във формирането на политики в ЕС и НАТО
– подкрепа за колективната отбрана на НАТО
– задълбочаване на сътрудничеството ЕС–НАТО и ЕС–САЩ
– отстояване на принципа на единодушие при ключови решения в ЕС
На пръв поглед това е класически евроатлантически пакет – без резки отклонения, без опити за геополитическо „балансиране“ и без признаци за алтернативен външнополитически курс.
Критика: фиксиране към ЕС и НАТО в многополюсен свят
Именно тук възниква основният въпрос. В момент, когато светът се движи към ясно изразена многополюсност – с нарастваща роля на държави като Китай, регионални сили в Близкия изток и преформатиране на глобалните икономически и военни баланси – предложената линия изглежда като твърдо фиксиране в един геополитически блок.
Това поставя България в ситуация на ограничена гъвкавост. Вместо адаптивна дипломация, съобразена с новите реалности, се предлага задълбочаване на обвързаността с ЕС, НАТО и САЩ – структури, които самите преминават през вътрешни кризи и трансформации.
В рамките на Европейския съюз например все по-ясно се очертава дебатът за федерализация – процес, при който националните държави постепенно прехвърлят ключови правомощия към наднационално ниво. Това включва не само икономическа и регулаторна политика, но и външна политика и отбрана. Подобна тенденция влиза в пряк конфликт с принципа на национален суверенитет, който формално присъства в програмата на Радев, но трудно може да бъде съвместен с реалната динамика в ЕС.
Вижте още – Драги открито призова за федерална Европа — край на ЕС на нациите?
Паралелно с това в Европа се засилват суверенистките движения – политически сили, които поставят под въпрос именно тази централизация и настояват за връщане на правомощия към националните държави. В този смисъл предложената външнополитическа линия изглежда по-скоро в синхрон с институционалния център на ЕС, отколкото с нарастващите обществени настроения в редица държави.
НАТО в криза: какво остава от Алианса
Още по-сложен е въпросът за НАТО. Биографично и политически Радев е тясно свързан с Алианса – често определян като „натовски генерал“. Именно затова и акцентът върху колективната отбрана и задълбочаването на сътрудничеството не е изненадващ.
Но реалността около НАТО също се променя.
Все по-често се поставя въпросът за смисъла и устойчивостта на Алианса в сегашния му вид. Едностранни решения на САЩ, разнопосочни интереси между европейските членове и дори публични призиви от американската политическа сцена за преразглеждане на ангажимента към НАТО поставят под съмнение дългосрочната му роля.
Още по темата – Ще напуснат ли САЩ НАТО? Нови законопроекти разклащат алианса
Това води до логичния въпрос: ако архитектурата на сигурност, върху която се изгражда тази външна политика, започне да се разпада или трансформира, каква е резервната стратегия?
Вижте и това – Защо „Непокорна Франция“ поиска излизане от НАТО
В представената програма подобен сценарий не се разглежда.
Заключение: ясна линия, но с ограничен хоризонт
Външнополитическата визия на Румен Радев предлага ясна посока, но чрез силно обвързване с евроатлантическия модел в момент, когато самият този модел е подложен на изпитание.
Липсва по-широк стратегически хоризонт, който да отчита възможните трансформации на глобалния ред. В един все по-многополюсен свят въпросът не е само към кого принадлежиш, а доколко можеш да маневрираш между различните центрове на сила.
Именно там остава най-голямата неяснота в представената програма.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
