Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреждава, че тежкият недостиг на повърхностни води е най-сериозният природен риск за икономиката на еврозоната. Според нов анализ, при екстремна, но реалистична суша с честота веднъж на 25 години, до 15% от икономическата продукция на еврозоната може да бъде изложена на риск.
Изследването е резултат от съвместна работа между ЕЦБ и Лабораторията за финанси на устойчивата планета на Оксфордския университет (Oxford’s Resilient Planet Finance Lab). Основният акцент е върху начина, по който деградацията на природните екосистеми, особено на водните ресурси, застрашава финансовата стабилност и икономическата активност в различни региони и сектори.
Еврозоната е силно зависима от природата
Икономиката на еврозоната разчита в значителна степен на екосистемните услуги, които природата предоставя: чиста вода, защита от наводнения, задържане на въглерод и плодородни почви. Но именно тези ресурси се намират под все по-голяма заплаха в резултат на човешката дейност – презастрояване, замърсяване, изменение на климата, инвазивни видове и прекомерен риболов.
Изследванията на ЕЦБ сочат, че 72% от фирмите в еврозоната са критично зависими от екосистемните услуги. Тези компании получават около три четвърти от всички банкови корпоративни заеми в региона – пряка връзка с финансовата стабилност.
Водата като системен икономически риск
Съвместно с Оксфорд, ЕЦБ е разработила аналитичната рамка Nature Value at Risk (NVaR) – инструмент за измерване на икономическия риск, произтичащ от загубата на природни услуги. NVaR отчита:
- Системен риск, базиран на географска и секторна уязвимост;
- Секторна зависимост от конкретни екосистемни услуги;
- Финансови и търговски връзки, отразяващи международни потоци на ресурси.
Ключов извод: недостигът на повърхностни води (реки, езера, язовири, горен почвен слой) е най-големият природен риск за еврозоната. В екстремна суша, близо 15% от икономическия продукт е изложен на риск. Това се дължи на постоянна суша, прекомерно водоизточване и неустойчиво потребление.
Икономическа верига на ефектите
Недостигът на вода предизвиква верижни икономически реакции:
- Селското стопанство страда от по-малка реколта;
- Производствени предприятия са принудени да намалят капацитет или да увеличат разходите си;
- Хидроелектрическите централи получават по-малко воден приток;
- Вътрешният корабен транспорт по реки се затруднява.
Според данни за 2020 г., в южните страни от еврозоната (вкл. Испания, Италия, Гърция), до 30% от селскостопанската продукция е изложена на риск. В Централна и Северна Европа също се отчита нарастваща уязвимост, макар и с по-ниски нива (например 12% във Финландия). Производството, минната промишленост, строителството, водоснабдяването, туризмът и ресторантьорството също попадат сред най-застрашените сектори.
Ефект върху инфлацията и финансовата стабилност
Продължителният недостиг на вода има потенциал да повиши цените на храните и водата, създавайки инфлационен натиск. Но опасността не се изчерпва с това.
ЕЦБ анализира и над 2500 банки в еврозоната, като изследва заемите към нефинансови предприятия. Над 1,3 трилиона евро (34% от всички заеми) са отпуснати на сектори с висока водна уязвимост.
Най-изложени са:
- Преработваща промишленост
- Търговия на едро и дребно
- Недвижими имоти
- Строителство
- Електропроизводство
И други водни рискове нарастват
Наред с повърхностните води, подземните води също са под натиск от прекомерна експлоатация и замърсяване. Естествените заливни равнини намаляват, което ограничава способността на почвите да абсорбират вода и увеличава риска от наводнения.
Освен това, лошото качество на водите води до икономически загуби – например, спад в туризма и рекреацията. Според ЕЦБ, това води до над 100 милиарда евро загуби годишно в засегнатите райони.
Призив за интегриране на природните рискове във финансовия надзор
Изводите от анализа показват, че деградацията на природата не е просто екологичен проблем – тя вече представлява системен икономически и финансов риск. Затова централните банки трябва да работят в тясно сътрудничество с научните среди, за да подобрят анализа на климатични и природни заплахи.
ЕЦБ подчертава, че пълното изследване ще бъде публикувано до края на 2025 г., но още сега става ясно: природата не е безплатна. Когато водата пресъхне, рискът за икономиката и банките е реален – и може да доведе до финансови сътресения в цялата еврозона.
