Заводът за стомана „Запорожстал“ от съветската епоха в южния украински град Запорожие засега успява да продължи да работи въпреки недостига на персонал, блокирания износ, прекъсването на електрозахранването и заплахата от руски ракетни атаки. Миналата година заводът спря временно работа за първи път след Втората световна война и директорът Роман Слободянюк знае, че бъдещето му, както и това на някога могъщата съветска, а след това украинска стоманодобивна промишленост в по-широк смисъл, е под въпрос, пише в свой ррепортаж от завода агенция Ройтерс.
Докато производителите не успеят да доставят стомана до пазарите през Черно море, където Русия продължава да представлява заплаха за корабоплаването, няма изгледи за възстановяване на сектора, който по значение за украинската икономика отстъпва само на селското стопанство.
„Ако нямаме отворени морски пристанища, нашата индустрия няма да оцелее и всички други (индустрии) ще ни последват“, казва пред Ройтерс Олександър Каленков, ръководител на профсъюза на украинските стоманопроизводители.
Статистическите данни на съюза обясняват тази оценка. По съветско време Украйнската социалистическа република е произвеждала над 50 млн. тона стомана годишно. До 2021 г. това количество спадна до 21-22 млн. тона, а след началото на войната миналата година производството достигна 6,3 млн. тона през 2022 г. Спадът се обяснява отчасти с териториалните завоевания на Русия, които доведоха до загуба на контрол или унищожаване на гигантски заводи, особено в Мариупол, където стоманодобивният завод „Азовстал“ беше арена на някои от най-ожесточените боеве по време на конфликта.
Последните данни показват, че през първите девет месеца на 2023 г. производството е намаляло с още 17% на годишна база до 3,9 млн. тона, въпреки че за цялата година може да се очаква скромно увеличение. Друг малък светъл лъч е вътрешното търсене, което се увеличава, тъй като Украйна произвежда повече оръжия, изгражда бомбоубежища и започва да възстановява градове, пострадали по време на войната.
Но дори и потреблението да се е увеличило почти двойно до 2,6 млн. тона между януари и септември, това не е достатъчно, за да поддържа сектора, който изнасяше четири пети от продукцията си. Преди февруари 2022 г. металургичният сектор като цяло представляваше 10% от БВП на Украйна и 30% от износа.
Тъй като доставките по Черно море на практика не съществуват, производителите на стомана изпращат колкото се може повече продукция по железниците към Европа. От 1800-те товарни вагона, които се движат от Украйна към Европа всеки ден, около половината са за стоманодобивната промишленост, а лимитът за износ по железница е около 3 млн. тона годишно.
„Ако го сравним с морския транспорт, железопътният струва четири пъти повече“, каза Слободянюк пред Ройтерс по време на посещение в завода по-рано този месец, като добави, че тази година тарифите за товарните железопътни превози ще се увеличат, което ще повиши разходите с още 20-30%.
Завод за стомана „Запорожстал“
„Междувременно през 2023 г. през южните пристанища около Одеса са преминали по-малко от 100 хиляди тона стомана“, каза Станислав Зинченко, ръководител на украинския мозъчен тръст за суровини GMK Center, което е малък процент от необходимото.
„Запорожстал“ очаква да изнесе две трети от своите 2,4-2,5 млн. тона желязна руда и стоманен прокат, произведени през 2023 г. Преди началото на войната производството е било 4,2 млн. тона годишно. Киев започва да пренася товари през така наречения „хуманитарен коридор“, който минава покрай бреговете на Украйна, Румъния и България и продължава през Турция, след като Русия се оттегли от споразумението, с което се съгласи да не напада кораби, превозващи селскостопански продукти.
Представители и ръководители на стоманодобивни предприятия се надяват, че стоманата също ще може да използва този маршрут, но той е рисков предвид войната, която бушува в Украйна и Черно море, а през последните седмици Русия засили атаките срещу пристанищната инфраструктура в Одеса и околностите ѝ.
Освен ограничаването на износа стоманодобивните предприятия се борят да намерят достатъчно хора, въпреки че работят с намален капацитет. Няколкостотин служители на „Запорожстал“ напуснаха града в началото на войната поради близостта на Запорожие до фронтовата линия, която е само на 50 км, и до най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която е под руски контрол. Други 1050 души са отишли да служат във Въоръжените сили на Украйна, като 40 от тях са били убити, казва Слободянюк.
Като цяло централата е загубила 20% от работната си сила, която е била около 10 хиляди души преди 24 февруари 2022 г. „Намираме се на максимума на производствените си възможности поради (броя на) хората“, добави той
Максим Медков, който работи на стоманената преса заяви, че в неговия участък едва са останали достатъчно хора, за да продължат работа. Около 20 ученици се обучават, след като 17 работници от отдела заминаха на фронта. „Хората се разболяват или имат семейни проблеми и тогава става трудно“, каза той пред Ройтерс.
Въпреки това повечето работници, с които Ройтерс разговаря в завода, заявиха, че са решени да продължат. Олександър Ясунас, който на 23 години изглеждаше не на място сред потъмнелите от сажди колеги, които работят в огромните доменни пещи на завода още преди младият мъж да се е родил, планира да остане. „Всички, които искаха да се махнат, вече го направиха, но аз не искам“, каза той.