Турция обяви, че е открила второто по големина находище на редкоземни елементи в света, съдържащо около 694 милиона тона ресурси в провинция Ескишехир, съобщава Türkiye Today. По данни на турските власти, залежите включват 10 от 17-те известни редкоземни елемента, използвани в ключови технологии – от отбранителната индустрия до възобновяемата енергия и електромобилите.
Редкоземните елементи – „витамините“ на модерната икономика
Както отбелязва Türkiye Today, тези материали често се наричат „витамините на съвременната технология“, тъй като са в основата на почти всяко модерно устройство – от смартфони и дронове до спътници и системи за противоракетна отбрана. Въпреки че не са изключително редки, тяхното извличане и преработка са скъпи, технологично сложни и екологично тежки, което през последните десетилетия позволи на Китай да изгради почти монополно положение – с около 70% от световния добив и близо 90% от рафиниращия капацитет.
Турция вече има известен дял в сектора – между 5% и 10% от глобалното производство на някои редкоземни и критични минерали като бор и антимон, особено в Западна Анадола. Според Türkiye Today, това поставя страната сред потенциалните алтернативни доставчици на стратегически суровини.
Стратегия за автономия и геополитическо позициониране
Анкара разглежда новото находище като възможност за намаляване на зависимостта от внос и за по-голяма самостоятелност в индустриалното производство. По данни на Türkiye Today, властите виждат в това и начин да се укрепи ролята на Турция в западните вериги за доставки, като същевременно се намали зависимостта на блока от китайските ресурси. Този подход цели едновременно икономическа диверсификация и дипломатическо влияние – позиция, която би могла да засили турската тежест в новите глобални икономически зависимости.
Как Китай завладя пазара
Доминиращата позиция на Китай, посочва Türkiye Today, е резултат от десетилетия глобализация между 1990-те и 2010-те години. Тогава Пекин превърна страната в световен център за преработка благодарение на по-ниски разходи и по-слаби екологични стандарти, докато останалите държави предпочетоха да разчитат на внос. Промяната настъпи след 2016 г., когато САЩ започнаха да осъзнават рисковете от зависимостта от китайските доставки. При управлението на Доналд Тръмп бе поставено началото на политика за възстановяване на вътрешния капацитет за рафиниране, а през 2020 г. Белият дом официално определи редкоземните елементи като въпрос на национална сигурност.
В отговор Китай ограничи износа, което доведе до рязък скок на цените и до сериозни затруднения за редица индустрии, включително турските, които бяха принудени да купуват материали от Европа на три пъти по-високи цени.
Вижте още – САЩ и Русия: съюз срещу Китай в редкоземните елементи
Турция сред новите претенденти
Според Türkiye Today, Турция вижда възможност в това преразпределение на пазара. Официалната цел е страната да се нареди сред петте най-големи производители на редкоземни елементи в света, в рамките на стратегия за индустриална независимост и по-тясно сътрудничество със Запада. През миналата година Анкара се присъедини към форумa Minerals Security Partnership (MSP) – инициатива, в която участват САЩ, ЕС, Казахстан, Намибия, Украйна и Узбекистан, с цел да се ограничи китайското влияние върху пазара на критични суровини.
Екологични рискове и технологични предизвикателства
Експерти, цитирани от Türkiye Today, предупреждават, че добивът и преработката на редкоземни елементи носят значителни екологични рискове, включително натрупване на токсични отпадъци и замърсяване на водите.
Икономистът Ибрахим Турхан коментира, че инвестиции в по-чисти технологии и строг обществен контрол могат да превърнат Турция в устойчив производител.
Това остава труден баланс, защото зелената енергийна трансформация увеличава нуждата от такива ресурси за вятърни турбини, соларни панели и батерии, а добивът им често противоречи на екологичните цели, които обслужва.
Редкоземната пътна карта на Турция до 2035 г.
Според Türkiye Today, Националната академия по разузнаване е изготвила план за пълна самодостатъчност в редкоземния сектор до 2035 г. Първият етап (2025–2028) предвижда потвърждение на залежите в Бейликьова, изграждане на пилотна рафинерия и сътрудничество между университети и индустрия в областта на магнитните сплави. Между 2028 и 2032 г. ще се премине към индустриален мащаб – чрез интегрирани преработвателни мощности и международни партньорства, с цел годишен добив от 500 000 тона руда и производство на 2 500 тона NdFeB магнити. Последният етап (2032–2035) включва развитие на линии за сглобяване на електромотори, рециклиране на електронни отпадъци и разширяване на вътрешното производство.
До 2035 г. страната си поставя целта рециклирани материали да покриват около 25% от нуждите, а добавената стойност по веригата – от добив до готов продукт – да се увеличи десетократно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
