Доларът става токсичен за обичайните транзакции, заяви руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин пред журналисти на 25 април 2023 г. Няколко държави намалиха драстично доларовите си резерви, като същевременно увеличиха златните си резерви през 2022 г. „Тези тенденции показват, че щатският долар става голям, силен, но все още е токсичен за ежедневните операции. Това не е масова тенденция, но вярвам, че може да се превърне в такава“, добавя Панкин.
Както съобщи IntelliNews, много страни все повече се обръщат към юана като алтернатива, но първото нещо, което повечето от тях направиха, е да се обърнат към най-древното средство за съхранение на стойността: златото.
Водещите от развиващите се пазари (РП) са изплашени от начина по който американците използваха долара срещу Русия и крайните санкции.
В свят, в който централните банкери вече не могат да се доверят на долара, те опитват да защитят собствените си резерви, като натрупват жълтия метал. Тази радикална промяна даде реален тласък на дългогодишния процес на изхвърляне на долара като предпочитана валута за международна търговия и трупане на резерви в твърда валута.
Досега само Русия е предприела радикалната стъпка да продаде всичките си валутни авоари в юани. Но като част от този процес, Русия възнамерява да увеличи дела на златото в паричните си резерви до 40% до края на тази година.
И други развиващи се пазари следват този пример. Те са най-големите купувачи на злато тази година, тъй като търсят алтернативни и по-малко уязвими носители на стойност.
Според доклад на Кришан Гопаул от Световния съвет по златото (World Gold Council’s – WGC) през първите два месеца на 2023 г. централните банки са натрупали злато с най-бързия темп в историята. През януари и февруари те са закупили 125 тона от жълтия метал. През 2010 г. общо 400 тона, а през цялата 2022 г.- 1136 тона.
Русия провежда дългогодишна политика на увеличаване на златните си резерви. От 2007 г. насам – същата година, в която президентът Владимир Путин произнесе прочутата си реч на Мюнхенската конференция по сигурността, в която предупреди, че ако НАТО не спре да се разширява, Русия ще отвърне на удара – Централната банка на Русия – CBR, активно купува злато и увеличава дела му в резервите.
Ако не друго, то темпото на закупуване на CBR само се ускори през последните години. В продължение на пет поредни години между 2012 г. и 2018 г. CBR поставя нови рекорди в покупките на злато, като натрупа 2000 тона злато – в същия период, в който президентът Путин пренасочва лъвския пай от държавните инвестиции от икономиката към модернизиране на армията.
През 2007 г. златните резерви на Русия са на стойност около 14 млрд. долара от общо около 420 млрд. долара. Днес Русия разполага с около 2400 тона злато на стойност 135 млрд. долара (22,5%) от общо 600 млрд. долара резерви към април. Тъй като, според новата политика на CBR, делът на златото ще се увеличи до 40% от резервите до края на годината, CBR ще продължи да бъде голям купувач на злато през цялата 2023 година.
От 2007 г. насам Русия активно увеличава дела на златото в резервите си, като част от дългосрочната подготовка на Путин за евентуален сблъсък със Запада. Всъщност CBR вече разпродаде всичките си доларови активи и съкровищни бонове, а тази година заяви, че ще се освободи и от останалите валути, които притежава, като остави само юана (60%) и златото (40%) в безпрецедентен и изключително рисков ход.
През последната година други водещи развиващи се пазари купуваха повече злато, откогато и да е било, за да излязат от доларова зависимост и инвестирайки в нещо, което не може да бъде санкционирано. Покупките на злато за резерви са нараснали със 152% през миналата година, съобщава Financial Times, позовавайки се на годишно проучване сред 83 централни банкери, които управляват резерви за 7 трлн. долара.
Страните, които отчитат най-големите покупки на злато през първите два месеца на тази година, са: Сингапур (51,4 тона), Турция (45,5 тона), Китай (39,8 тона), Русия (31,1 тона), Египет (44,8 тона), Ирак (33,9 тона) и Индия (2,8 тона), според WGC.
Китай вече има повече от 2000 тона злато към декември, като това за първи път в историята е по-малко от това на Русия. Турция има 542 тона, след като резервите й нараснаха с една четвърт през 2022 година. Страните от Близкия изток и Централна Азия също са включени в списъка на Съвета като „активни купувачи“ на злато през миналата година от WGC.
Това, което обединява тези страни, е, че всички те имат различни икономически проблеми, почти всички симпатизират на Русия и влошават отношенията си със САЩ.
Златото отново е на мода и почти никой не е намалил дела на златото в резервите си, откакто започна войната в Украйна. Сред единствените нетни продавачи бяха Казахстан и Узбекистан, но и двете страни са големи производители на злато. Хърватия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) също продаваха, въпреки че от началото на годината покупките са много повече от продажбите.
До известна степен сблъсъкът между Изтока и Запада подтикна света да се върне към използването на златото като основно средство за съхранение на стойност, съчетано с повишената политическа воля да се откаже от долара, когато това е възможно.
Това е и частичен отказ от Бретън Уудс от 1944 г. – споразумение между западните държави, включително САЩ, Западна Европа и Япония, – които създадоха система от фиатни валути, основана на гарантирано конвертиране на долара, и на Международния валутен фонд (МВФ), който да я контролира. Създадена в края на Втората световна война, Бретън-Уудската система гарантира господството на долара, но също така се разглежда като още една западна система, към която водещите държави в Европа изпитват все по-голямо недоверие.
Връщането към златото като резервна валута не само подкопава долара, но и МВФ – още една институция, която се разглежда от страните от Източна Европа като доминирана от Запада. Успоредно с купуването на повече злато държавите от Централна и Източна Европа се обединиха около Новата банка за развитие, известна още като банката на БРИКС, която беше изрично създадена като аналог на МВФ, но е собственост на водещите държави от Централна и Източна Европа.
Източник: intellinews