През март 2022 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди за „ураган от глад и срив на глобалната хранителна система“ след кризата в Украйна.
Гутериш каза, че цените на храните, горивата и торовете са скочили до небесата, а веригите за доставки са нарушени и добави, че това засяга най-бедните най-тежко и посява семената за политическа нестабилност и безредици по целия свят.
Според Международния панел от експерти по устойчиви хранителни системи в момента има достатъчно храна и няма риск от глобален недостиг на храни.
Виждаме изобилие от храна, но главоломно растящи цени. Проблемът не е в недостига на храна, а в спекулациите с хранителните стоки и манипулирането на една вродено погрешна глобална хранителна система, която обслужва интересите на корпоративните търговци на агробизнеса и доставчиците на суровини за сметка на нуждите на хората и истинската продоволствена сигурност.
Войната в Украйна по същество е и геополитически търговски и енергиен конфликт. САЩ участват в прокси война срещу Русия и Европа, като се опитват да отделят Европа от Русия и налагат санкции на Русия, за да навредят на Европа, за да я направят допълнително зависима от САЩ.
Икономистът професор Майкъл Хъдсън наскоро заяви, че в крайна сметка войната е срещу Европа и Германия. Целта на санкциите е да попречат на Европа и други съюзници да увеличат търговията и инвестициите си с Русия и Китай.
Неолибералните политики от 80-те години на миналия век изпразниха икономиката на САЩ. Тъй като производствената им база е силно отслабена, единственият начин за САЩ да запазят хегемонията е да подкопаят Китай и Русия и да отслабят Европа.
Хъдсън казва, че това е причината преди една година Байдън и американските неоконсерватори да взривят Северен поток 2 и цялата (енергийна) търговия с Русия.
САЩ знаеха предварително как ще се отразят санкциите срещу Русия. Те биха послужили за разделяне на света на два блока и за подхранване на нова студена война със САЩ и Европа от едната страна, а Китай и Русия са двете основни страни от другата.
Политиците на САЩ знаеха, че Европа ще бъде опустошена от по-високите цени на енергията и храните, а страните вносителки на храни от Глобалния юг ще пострадат поради нарастващите разходи.
Това не е първият път, когато САЩ създават огромна криза, за да запазят глобалната хегемония и скок в цените на основните суровини, които ефективно вкарват страните в капан на зависимост и дългове.
През 2009 г. Андрю Гавин Маршал описва как през 1973 г. – малко след излизането от златния стандарт – Хенри Кисинджър основен играч от манипулирането на събитията в Близкия изток (арабско-израелската война и „енергийната криза“). Това послужи за продължаване на глобалната хегемония на САЩ, които на практика се бяха фалирали поради войната във Виетнам и бяха застрашени от икономическия възход на Германия и Япония.
Кисинджър помогна да се осигурят огромни покачвания на цените на петрола на ОПЕК и по този начин достатъчни печалби за англо-американските петролни компании, които бяха преувеличили ливъриджа си в петрола в Северно море. Той също циментира петродоларната система със саудитците и впоследствие постави африканските нации, които бяха поели по пътя на (базирана на петрола) индустриализация, на бягащата пътека от зависимост и дългове поради скока в цените на петрола.
Днес САЩ отново водят война срещу огромни части от човечеството, чието обедняване има за цел да гарантира, че ще останат зависими от САЩ и финансовите институции, които те използват, за да създават зависимост и задлъжнялост – Световната банка и МВФ.
Стотици милиони ще изпитат (преживяват) бедност и глад поради политиката на САЩ. Тези хора се разглеждат с презрение и съпътстващи щети в голямата геополитическа игра.
Противно на това, което мнозина смятат, САЩ не са изчислили погрешно резултата от санкциите, наложени на Русия. Майкъл Хъдсън отбелязва, че цените на енергията се увеличават, което облагодетелства американските петролни компании и платежния баланс на САЩ като износител на енергия. Освен това, чрез санкциониране на Русия, целта е да се ограничи руският износ (на пшеница и газ, използвани за производство на торове) и следователно цените на селскостопанските стоки да се повишат. Това също ще бъде от полза за САЩ като износител на селскостопански продукти.
Ето как САЩ се стремят да запазят господство над други страни.
Настоящите политики са предназначени да създадат хранителна и дългова криза особено за по-бедните нации. САЩ могат да използват тази дългова криза, за да принудят страните да продължат да приватизират и разпродават публичните си активи, за да обслужват дълговете си, за да платят за по-високия внос на петрол и храни.
Тази империалистическа стратегия идва на фона на заеми за „облекчаване на COVID“, които са служили на подобна цел. През 2021 г. преглед на Oxfam на заемите на МВФ от COVID-19 показа, че 33 африкански държави са били насърчени да следват политики на строги икономии. Най-бедните страни в света трябва да изплатят 43 милиарда долара за изплащане на дългове през 2022 г., което иначе би могло да покрие разходите за внос на храни.
Oxfam и Development Finance International също разкриха, че 43 от 55 държави-членки на Африканския съюз са изправени пред съкращения на публичните разходи на обща стойност 183 милиарда долара през следващите пет години.
Затварянето на световната икономика през март 2020 г. („блокиране“) послужи за задействане на безпрецедентен процес на глобално задлъжняване. Условията означават, че националните правителства ще трябва да капитулират пред исканията на западните финансови институции. Тези дългове са до голяма степен деноминирани в долари, което спомага за укрепването на щатския долар и влиянието на САЩ върху страните.
САЩ създават нов световен ред и трябва да гарантират, че голяма част от Глобалния Юг остава в орбитата му на влияние, вместо да се озове в руския и особено китайския лагер и в инициативата им за икономически просперитет на пояса.
След COVID, това всъщност са войната в Украйна, санкциите срещу Русия и създадената хранителна и енергийна криза.
Още през 2014 г. Майкъл Хъдсън заяви, че САЩ са успели да доминират по-голямата част от глобалния юг чрез селското стопанство и контрола върху доставките на храни. Геополитическата стратегия на Световната банка за отпускане на заеми превърна страните в зони с хранителен дефицит, като ги убеди да отглеждат плантационни експортни култури – а не да се изхранват със собствените си хранителни култури.
Петролният сектор и агробизнесът са обединени като част от геополитическата стратегия на САЩ.
Заедно с петрола, контролът върху глобалното селско стопанство е основен елемент на геополитическата стратегия на САЩ в продължение на много десетилетия. Те вкараха нациите в капан на глобализирана продоволствена система, която разчита на монокултивиране на експортни стоки, за да спечели чуждестранна валута, свързана с изплащане на държавния дълг в долари и директивите за „структурно приспособяване“ на Световната банка/МВФ. Това, което видяхме, беше превръщането на много страни от хранително самодостатъчни в райони с хранителен дефицит.
И това, което също видяхме, е, че страните са поставени на бягаща пътека за производство на суровини. Нуждата от чуждестранна валута (щатски долари) за закупуване на нефт и храна засилва необходимостта от увеличаване на производството на парични култури за износ.
…
Циничното „решение“, насърчавано от световния агробизнес за настоящата продоволствена криза, е фермерите да бъдат принудени да произвеждат повече и да търсят по-добри добиви, сякаш кризата е на недостатъчно производство. Това означава повече химикали, повече техники за генно инженерство и други подобни, поставяйки повече фермери в дългове и в капан на зависимост.
Това е същата стара лъжа на индустрията, че светът ще гладува без нейните продукти и изисква повече от тях. Реалността е, че светът е изправен пред глад и растящи цени на храните поради системата, въведена от големия агробизнес.
И това е същата стара история – изтласкване на нови технологии в търсене на проблем и след това използване на кризи като оправдание за тяхното внедряване, като същевременно се игнорират основните причини за такива кризи.
…
Твърде дълго „класата“ отсъства от основния политически дискурс. Само чрез организиран, обединен протест обикновените хора ще имат някакъв шанс за значимо въздействие срещу новия световен ред на тираничния авторитаризъм и опустошителните атаки срещу правата, поминъка и стандарта на живот на обикновените хора, на които сме свидетели.
Източник: Global Research
