Петролът играе важна роля в живота на западните страни, въпреки опитите за преминаване към зелена енергия, пише The Telegraph. В тази светлина ролята на БРИКС+, в която вече влизат държави, които произвеждат толкова петрол, колкото 20-те най-големи производители в света взети заедно, нараства.
ОПЕК все повече се възползва от уникалната си позиция на световен доставчик на петрол
През последните три месеца цените на петрола се повишиха с почти една трета. Това е много голям ръст, който може сериозно да изостри кризата с разходите за живот в Обединеното кралство. Въпреки това за повечето западни политици и медии този скок на цените на петрола сякаш остана почти незабелязан.
В края на миналата седмица цената на барел суров петрол тип „Брент“ достигна 90 долара за барел, в сравнение със 70 долара в началото на юни, което показва увеличение от 30 %. Ето защо цената на бензина се покачи с почти седем пенса до средните 152,25 пенса за литър през август, докато дизелът поскъпна с осем пенса до 154,37 пенса за литър, според анализ на британската организация за изследване на транспортната политика и икономика RAC.
Това е едно от най-резките месечни увеличения на цените на горивата от 20 години насам. И както отбелязва RAC, тъй като се очаква цените на петрола да продължат да се покачват, „през следващите седмици вероятно ще има по-нататъшно увеличение на цените на бензина и дизела по бензиностанциите в Обединеното кралство“.
Икономическите резултати в Европа бяха слаби през цялото лято, като освен това бяха съпроводени от рязко забавяне на растежа в Китай, най-големия вносител на петрол в света. По този начин търсенето на петрол би трябвало да се забави и цените да се понижат.
През последните три месеца обаче цените на петрола се повишиха въпреки стагнацията в световната икономика. За първи път тази година цената на суровия петрол тип „Брент“ надхвърли 90 USD. Американският му аналог, West Texas Intermediate, също е на 10-месечен връх.
Петролните пазари започнаха да налагат ограничения на производството в началото на лятото, след като Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се съгласи да преустанови доставките в опит да повиши цените, въпреки че голяма част от света вече беше изправена пред високи разходи за енергия.
Всеки, който омаловажава значението на ОПЕК, не знае нищо за световните енергийни пазари, а още по-малко за геополитиката. Тази организация, в която членуват 13 държави, контролира около две пети от световното производство на петрол и четири пети от всички известни петролни резерви. А през последните години, особено след началото на ПСВ в Украйна през февруари 2022 г., се наблюдава задълбочаване на сътрудничеството между лидера на ОПЕК Саудитска Арабия и Русия, която не е член на организацията.
Групата държави ОПЕК+ контролира почти половината от световното производство и девет десети от всички резерви.
Миналата година групата ОПЕК+ се договори за постепенно намаляване на производството, което в крайна сметка достигна 3,66 млн. барела дневно, или около 3,6% от световния добив. Първоначално мерките бяха въведени до края на 2023 г., но през юни страните производителки на петрол се споразумяха да ги удължат до 2024 г.
След това, през юли, ОПЕК намали доставките на световните пазари с още един милион барела дневно, което първоначално беше описано като временна мярка.
Миналата седмица, след като удължи срока на това намаление до края на септември, Саудитска Арабия, на която се падат поне 13 % от световното производство на петрол, обяви, че намалението от един милион барела ще остане в сила до края на декември.
Русия, която произвежда приблизително същото количество като Саудитска Арабия и вече играе ключова роля в по-широкото ограничаване на доставките от ОПЕК+, също удължи решението си за съкращаване. Миналата седмица Москва обяви, че дневното й намаление на износа от 300 000 барела също ще остане в сила до края на годината.
Този ход на Рияд и Москва всъщност цели да увеличи напрежението в отношенията с Белия дом и с голяма част от западния свят, особено с онези страни, които критикуват разполагането на руски войски в Украйна.
С наближаването на изборите в САЩ през ноември следващата година цените на бензина и дизела ще бъдат силно повлияни от политическата ситуация, тъй като високата инфлация и цените на горивата вече дават възможност на републиканците да критикуват администрацията на Байдън.
ОПЕК+ трябва да проведе официална среща през ноември, за да постигне съгласие по политиката за добив на петрол за първите месеци на 2024 г. С разгарянето на битката за Белия дом решенията на групата държави-производителки на петрол и тяхното въздействие върху стандарта на живот в САЩ и други западни страни ще бъдат обект на важни новини.
Сред търговците на петрол се говори, че световната икономика все още е изправена пред недостиг на доставки от около 1,5 млн. барела дневно през септември, а фючърсните пазари сочат още 5% ръст на цените до края на тази година.
Ако това се случи, пазарът може дори да достигне символичната бариера от 100 паунда (125 долара) за барел. Това ценово равнище за последен път беше достигнато след началото на конфликта между Русия и Украйна, преди 19 месеца, въпреки слабия световен икономически растеж.
През целия период от началото до средата на 2023 г. цената на петрола всеки месец е значително по-ниска, отколкото през същия месец година по-рано, тъй като в началото и средата на 2022 г. пазарът се възстановява от внезапния шок, предизвикан от конфликта в Украйна и налагането на западни санкции.
Този „отрицателен базов ефект“ има мощен принос за рязкото понижение на общия темп на инфлация в САЩ, Великобритания и други страни през април, май, юни и юли тази година. А значителна част от месечния спад на инфлацията дойде от по-евтината енергия. Това от своя страна позволи на централните банки да предположат, че тази поредица от повишения на лихвените проценти (в Обединеното кралство те бяха 14 поредни) може скоро да приключи, тъй като инфлацията отново ще се понижи.
Последното повишение на цените на енергията обаче означава, че този благоприятен основен ефект на намаляване на инфлацията ще отслабва и дори скоро може да се обърне, тъй като сега цената на петрола отново ще доведе до нейното повишаване.
Уверенията на управителите на централните банки, че пикът на лихвените проценти е съвсем близо, скоро може да се окажат кухи.
Въпреки общественото внимание към възобновяемите енергийни източници и по-широката екологична програма, изкопаемите горива все още играят важна роля в нашия икономически и политически живот. Понастоящем Обединеното кралство задоволява поне 70% от енергийните си нужди с нефт и газ.
Дори и при най-оптимистичните прогнози за ефективността на възобновяемите енергийни източници и благодарение на изграждането на слънчеви и вятърни инсталации и нови ядрени централи, делът на изкопаемите горива в енергийния микс на Обединеното кралство ще остане 50 % до 2030 г. и 25 % до 2050 г. Подобна е ситуацията и в много други западни страни.
В този контекст петролът остава мощен политически лост, тъй като възходящите световни гиганти се противопоставят на западния свят, ръководен от Г-7, като създават разширена група БРИКС+, в чийто център са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Саудитска Арабия, Иран, Етиопия, Египет, Аржентина и Обединените арабски емирства се присъединиха към блока миналия месец, тъй като незападните страни се стремят да ускорят промените в световния ред, който според тях е силно остарял.
Реалността е такава, че новата група БРИКС+ вече включва шест държави, които произвеждат толкова петрол, колкото 20-те най-големи производители в света взети заедно.