Моделът на солидарното земеделие – система, при която хората плащат редовни вноски на фермер, а в замяна получават пресни, екологично чисти продукти – набира популярност в Русия и по света. За тази тенденция разказва журналистът Владимир Мазенко в материал за „Комсомолска правда“, представяйки реални примери на фермери и инвеститори, които залагат на пряка връзка между града и селото.
Солидарно земеделие: от виртуални крави до реални инвестиции
Един от най-необичайните случаи, описани от Мазенко, е на рускиня, живееща в Дубай, която се похвалила в социалните мрежи, че е „купила крава“ – животното обаче се намира в Кения, на 3500 км разстояние. За 4000 дирхама (около 90 хиляди рубли) тя станала „собственик“ на „буренка“, а чрез месечни вноски фермерът се грижи за животното, изпращайки снимки и видеа на новата му стопанка. Когато започне да дава мляко, кравата ще започне да се „изплаща“ сама чрез продажбата на продукцията.
Този принцип се нарича солидарно земеделие (на английски Community Supported Agriculture или CSA) – фермерът отглежда растения или животни благодарение на предварителните вноски на „пайщици“, които поемат част от риска и получават натурални продукти вместо печалба.
Фермери без кредити: примерът на Алексей Жаров
В Русия подобни практики вече намират почва. Мазенко разказва за Алексей Жаров от Калужка област, който създава „Клуб жива храна“ – общност от 50 души, плащащи по 3000 рубли седмично, за да получават между 5 и 10 килограма сезонни зеленчуци. Първоначалната вноска от 20 000 рубли осигурява средства за семена, оборудване и строителни материали.
Жаров, който е учил и работил 20 години в Германия, пренася идеята оттам и прилага само чисти, не-хибридни сортове. „Това не е бизнес в обичайния смисъл – това е начин на живот“, казва той пред „Комсомолская правда“. В момента стопанството обхваща 15 хектара и отглежда около 100 вида растения.
Фермерът вярва, че когато броят на постоянните членове достигне 120, системата ще стане устойчива. „Нуждаем се от техника, от хранилище за зеленчуци, от още работници. Но това може да се постигне само чрез доверие“, подчертава той.
Вижте още – „Магазин на доверието“ в Башкирия работи вече 4 години
Инвестиции в крави, пчели и фермерски продукти
Друг пример, който Мазенко посочва, е липецката „Ферма 48“, която стартира проекта „Моята крава“. Срещу 350 хиляди рубли всеки може да стане собственик на животно, което остава на фермата, но носи 25% годишна „доходност“ под формата на мляко, сметана и масло. Според съоснователя Сергей Макашов, за четири години инвестицията се изплаща напълно.
Солидарното земеделие в Русия стига дори до пчеларството. В Ярославска област екопаркът „Легенды леса“ предлага на хората да „купят“ кошер за 25 хиляди рубли и да плащат същата сума годишно за поддръжка. В замяна получават 30 килограма мед, а някои кошери имат дори уебкамери, чрез които „собствениците“ следят своите пчели.
„Имаме 30 кошера, 25 вече си имат постоянни притежатели“, казва заместник-директорът на парка Виктория Ширгаева. Сред именните собственици има и популярни артисти като Владимир Винокур, Лев Лещенко и Александър Розенбаум.
Алтернатива на банковите кредити и шанс за фермерите
Според Анатолий Тихонов, ръководител на Центъра за международен агробизнес и продоволствена сигурност към Руската академия за народно стопанство и държавна служба, високите лихви по кредитите тласкат фермерите към търсене на алтернативно финансиране. „Перспективи има, особено в богатите региони. Но масово явление това едва ли ще стане – по-скоро ще остане субкултура, полезна и за фермерите, и за техните общности“, посочва той пред „Комсомолская правда“.
Солидарните ферми – мост между града и селото
Както напомня Владимир Мазенко, още през 20–30-те години в Съветска Русия е съществувала идеята за „обединяване на града и селото“. Днешните солидарни ферми са своеобразно нейно продължение – форма на взаимна подкрепа, при която гражданите финансират фермерите не за килограм продукти, а за труда им.
„Хората трябва да усещат, че получават нещо специално – чиста, жива храна, която не може да се намери в супермаркета“, обобщава експертът Тихонов. И вероятно именно това усещане за лично участие в производството прави новите форми на „медова икономика“ толкова привлекателни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
