Новата „ос на енергията“: Русия, Китай и Индия срещу Запада
Световните енергийни пазари все по-ясно се разделят на два лагера – Западът, който налага санкции, и държави като Китай и Индия, които купуват руска енергия на ниски цени. Това пише анализаторът Том Холанд в изданието UnHerd.
Газопроводът „Силата на Сибир 2“
По време на визитата на Владимир Путин в Китай Москва и Пекин подписаха „правно обвързващ меморандум“ за изграждането на нов 3000-километров газопровод „Силата на Сибир 2“ (POS2). Проектът, който от години се обсъждаше без резултат, ще има капацитет да транспортира 50 милиарда кубически метра газ годишно – колкото несъстоялия се „Северен поток 2“.
Според шефа на „Газпром“ Алексей Милер газът за Китай ще бъде по-евтин от този, който се продаваше на Европа. Холанд подчертава, че това не е резултат от по-високи транспортни разходи, както твърдят руските власти, а от факта, че руският пазар се е превърнал в пазар на купувача. Държавите, готови да игнорират западните санкции, получават преференциални условия.
Китай и Индия – печелившите от санкциите
Китай вече получи първия си товар втечнен газ от новия руски терминал Arctic LNG 2, въпреки санкциите на САЩ и ЕС. Индия също демонстративно отхвърля американския натиск, след като Вашингтон въведе вторични тарифи от 50% върху повечето индийски стоки като наказание за продължаващия внос на руски петрол.
Индийските министри твърдят, че покупките са напълно законни и че страната няма да се поддаде на натиск. По данни, цитирани от UnHerd, Индия внася между 1,5 и 1,6 милиона барела руски петрол дневно, докато Китай купува около 2,2 милиона барела.
Парадоксалният ефект от санкциите е, че Индия вероятно ще увеличи покупките си. Причината е, че ЕС забрани доставки за индийската компания Nayara Energy от традиционни близкоизточни доставчици, което принуждава рафинерията ѝ в щата Гуджарат да търси нови количества – и те идват именно от Русия.
Вижте още – Газ без флаг: Европа не може да спре Москва
Двоен енергиен пазар
Холанд отбелязва, че новият ценови таван на ЕС за руски петрол – 46,70 долара за барел – е с цели 32% под пазарната цена на „Брент“ (68,90 долара). Това позволява на Москва да предлага големи отстъпки на Китай и Индия и въпреки това да печели повече, отколкото ако продава под европейския таван.
Така постепенно се оформя „нова ос на енергията“, в която Русия доставя, а Китай и Индия печелят стратегическо предимство с по-евтина енергия.
Последиците за Запада
Анализът в UnHerd подчертава, че дългосрочният ефект ще бъде пренасочване на енергоемките индустрии. Сектори като нефтохимията, които доскоро процъфтяваха в Европа благодарение на евтиния руски газ, вече се местят към Азия, където занапред ще се възползват от още по-евтина енергия.
„Светът вече има нова ос на енергията – и тя не се върти около западните икономики“, обобщава Том Холанд.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
