Новият лозунг на глобалистите: Собствеността ви не е под ваш контрол, а под наш

Чарлз Хю Смит, OfTwoMinds

от Лазар Лазаров

Може би трябва да перифразираме лозунга на „ще изглежда, че притежавате неща, които всъщност не контролирате, и ще бъдете щастливи“.

Фразата на Световния икономически форум „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“ беше широко осмивана като предизвикваща почуда визия за бъдещето на „икономиката на споделянето“, в която липсва подразбиращото се право на собственост. Наемането на вещи, които са необходими само за еднократна употреба, отдавна е пазар, а споделянето на автомобили има смисъл за градските жители, които се нуждаят от автомобил само понякога.

Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи!

Но да не притежаваш нищо все още означава безсилие и бедност, а не щастие, което продължава да се свързва с притежаването на източници на доходи и хубави вещи, т.е. с богатството.

Като се има предвид зависимостта ни от софтуер / цифровите права и привидното богатство от балоните с кредитни активи, въпросът „колко всъщност притежаваме?“ е основателен.

Обърнете внимание на неотдавнашната статия на New York Times със заглавие „Защо технологичните компании не са ваши приятели?“, която беше препечатана в други издания с по-точното заглавие: „Нашите джаджи не са наши“ (Our Gadgets Are Not Ours):

„Преди повече от десетилетие, когато си купувахме телевизор, той беше точно такъв – голям екран, който позволяваше да се включи каквото пожелаете. В днешно време по-голямата част от телевизорите се свързват с интернет и работят с операционната система и приложенията на производителя. Въпреки че сте купили телевизора си, софтуерният компонент, който е основна част от работата на продукта, остава под контрола на компанията.

Този проблем не е нов, но става все по-сериозен, тъй като все повече от нашите устройства разчитат на приложения и интернет връзки, заяви Нейтън Проктър, директор на U.S. Public Interest Research Group, организация за защита на потребителите. При компютрите потребителите могат да променят своите машини, като инсталират различна операционна система. Но при много други видове електроника със заключени софтуерни системи – от устройства за стрийминг до четци на електронни книги – тези промени обикновено не са възможни.“

„Когато стигнете до същината на проблема, притежавате ли го изобщо вече?“, отбеляза той.

Наистина. Сега помислете за „собствеността“ на зависими от софтуера системи като превозни средства и интелигентни домове и потоци от доходи, преминаващи през софтуерни платформи като Stripe. Софтуерните платформи за плащане могат да блокират достъпа ви до парите ви и да изтрият всякаква илюзия за контрол, която може да сте имали като ви информират, че сте нарушили техните „условия за ползване“, които са безсрочни и не могат да бъдат оспорвани.

„Собствеността“ върху парите и потоците от доходи се оказва твърде условна.

Що се отнася до автомобилите, ако софтуерът се повреди (или стане неизползваем), автомобилът ви се превръща в скъпа тухла. И така, какво точно притежаваме, ако автомобилът е неизползваем?

Ако разширим обхвата на нашето изследване, нека разгледаме собствеността ни върху къща, която е ипотекирана.

Ако дребният шрифт не изключва възможността заемодателят да изиска ипотеката, тогава ако заемодателят (или настоящият собственик на ипотеката) изиска заема, „собственикът“ трябва да плати дължимата сума или „собствеността“ се връща на заемодателя.

Като се има предвид зависимостта на оценките от фантомните балони на капиталовите активи, можем да кажем, че „собствеността“ върху ипотекирана къща е по-скоро опционен залог за бъдеща оценка, отколкото действителна собственост, тъй като ако „Балонът на всичко“ се спука и стойността на къщата падне под дължимата ипотека, тогава „собствеността“ означава „собственост“ върху актив с отрицателна стойност, т.е.

той струва по-малко от нула, тъй като „собственикът“ дължи повече на кредитора, отколкото струва имотът.

Може би трябва да преформулираме лозунга така: ще изглежда, че притежавате неща, които всъщност не контролирате, и ще бъдете щастливи. Дали това предизвиква желаното топло и меко усещане?

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

 

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!