Аржентина ще започне да плаща за китайския внос в юани, а не в долари – правителството обяви мярката, която има за цел да облекчи намаляващите доларови резерви на страната, съобщава Ройтерс.
През април тя има за цел да плати около 1 млрд. долара за китайски внос в юани вместо в долари, а след това около 790 млн. долара месечен внос ще бъдат плащани в юани, се казва в изявление на правителството.
Решението има за цел да облекчи изтичането на долари, заяви министърът на икономиката на Аржентина Серхио Маса след среща с китайския посланик Джоу Сяоли, както и с компании от различни сектори.
Решението идва в момент, когато южноамериканската държава се бори с критични нива на доларовите си резерви на фона на резкия спад на селскостопанския износ, причинен от историческа суша, както и политическата несигурност преди изборите тази година.
През ноември миналата година Аржентина разшири валутния суап с Китай с 5 млрд. долара, за да укрепи международните си резерви.
Споразумението ще позволи на Аржентина „да работи върху възможността“ за ускоряване на темповете на вноса, добави Маса, като поръчките за внос, деноминирани в юани, ще бъдат разрешавани за 90 дни вместо за стандартните 180 дни.
Във въздуха се говори за дедоларизация, пише Джоузеф У. Съливан, старши съветник в Lindsey Group и бивш специален съветник и щатен икономист в Съвета на икономическите съветници към Белия дом по време на администрацията на Тръмп.
Миналия месец в Ню Делхи Александър Бабаков, заместник-председател на Държавната дума на Русия, заяви, че в момента Русия е начело на разработването на нова валута. Тя ще бъде използвана за трансгранична търговия от страните от БРИКС: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Седмици по-късно в Пекин се включи и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. „Всяка вечер“, каза той, се питам „защо всички страни трябва да базират търговията си на долара“.
Тези събития усложняват разказа, според който господството на долара е стабилно.
Емитираната от БРИКС валута би била един нов съюз на развиващи се недоволни страни, които в мащаба си по БВП към този момент колективно надвишават не само властващия хегемон – САЩ, но и всички от Г-7, взети заедно.
Чуждестранните правителства, които искат да се освободят от зависимостта си от щатския долар, не са нещо ново. Мълвата в чуждите столици за желанието им да свалят долара от власт се появява на първите страници на вестниците още от 60-те години на миналия век. Но тези приказки все още не са се превърнали в резултати. Според един от показателите доларът се използва в 84,3% от трансграничната търговия – в сравнение с едва 4,5% за китайския юан.
Независимо от това, поне въз основа на икономическите данни, перспективите за успех на емитирана от БРИКС валута са нови. Колкото и ранни да са плановете за нея и колкото и много практически въпроси да остават без отговор, такава валута наистина би могла да измести щатския долар като резервна валута на членовете на БРИКС. За разлика от предложените в миналото конкуренти, като например цифровия юан, тази хипотетична валута действително има потенциала да узурпира или поне да разклати мястото на долара на трона.
Нека наречем тази хипотетична валута „брик“.
Реалистично ли е да си представим, че страните от БРИКС използват за търговия само брик? Да.
Като начало, те биха могли да финансират всички свои вносни сметки сами. През 2022 г. като цяло БРИКС имаха търговски излишък, известен като излишък по платежния баланс, в размер на 387 млрд. долара – най-вече благодарение на Китай.
Освен това БРИКС ще бъде готов да постигне ниво на самодостатъчност в международната търговия, което не се удава на другите валутни съюзи в света. Тъй като валутният съюз на БРИКС – за разлика от всички досегашни – няма да е между държави, обединени от общи териториални граници, членовете му вероятно ще могат да произвеждат по-широк спектър от стоки от който и да е съществуващ валутен съюз. Това е възможност за степен на самодостатъчност, която болезнено се изплъзва на валутните съюзи, определени по географска концентрация, като еврозоната, в която през 2022 г. има търговски дефицит от 476 млрд. долара.
Но БРИКС дори няма да е необходимо да търгуват само помежду си. Тъй като всеки член на групировката БРИКС е икономически тежък фактор в собствения си регион, страните по света вероятно ще желаят да правят бизнес във валутата Брик.
Представа за нещо като абсолютно най-лошия сценарий, който би могъл да сполети потребителите в страните от БРИКС, ако техните правителства приемат условията на търговия „bric or bust“, идва от днешна Русия. Американските и европейските правителства отдават приоритет на икономическата изолация на Русия. Въпреки това някои американски и европейски стоки продължават да се внасят в Русия.
Тъй като официалните лица в страните от БРИКС все по-категорично заявяват желанието си да се откажат от долара, а днешната ситуация в Русия е горната граница на това колко лошо може да бъде, компромисът между риска и печалбата от дедоларизацията ще изглежда все по-привлекателен.
Геополитиката сред членовете на БРИКС е трънлива. Но валутата на БРИКС би представлявала сътрудничество в точно определена област, в която интересите им съвпадат. Държави като Индия и Китай могат да имат противоречиви интереси в областта на сигурността. Но те имат общ интерес от дедоларизация. И могат да си сътрудничат по отношение на общи интереси, докато се конкурират по други.
„Брикът“ не толкова ще свали короната от главата на долара, колкото ще намали размера на територията в неговата област. Дори ако БРИКС се дедоларизира, голяма част от света все още ще използва долари, а световният паричен ред ще стане по-скоро многополюсен, отколкото еднополюсен.
Източник: Moderndiplomacy