Разходка из центъра на Хелзинки разкрива нещо, което доскоро би било немислимо: нито един надпис „търсят се работници“. За разлика от Париж, Берлин или Мадрид, където ресторанти и хотели непрекъснато наемат персонал, в столицата на Финландия пазарът на труда изглежда замръзнал. Както пише испанското издание El País, това не е просто любопитен детайл, а симптом на по-дълбок икономически проблем – страната, която дълги години беше модел за ниска безработица и високо образование, днес се превръща в бреме за европейската статистика.
От лидер до изоставащ: как санкциите и войната промениха Финландия
Само за три години нивото на безработица във Финландия е скочило от малко над 6% през пролетта на 2022 г. до над 10% днес – почти двойно над средното за еврозоната. Ако тенденцията се запази, страната е на път да изпревари Испания и да се превърне в държавата с най-висока безработица сред 27-те страни членки на ЕС.
Според El País зад този обрат стоят два ключови фактора: войната в Украйна и политиката на вътрешна икономическа строгост.
Първият удар идва от руската инвазия в Украйна, която рязко увеличава цените на енергията и принуждава консервативното правителство на Финландия да затвори изцяло 1300-километровата си граница с Русия – най-дългата на изток в ЕС. Това решение прекъсва търговски връзки и туристически потоци, от които зависеха много местни бизнеси, и допълнително свива потребителското доверие. Санкциите срещу Москва пък удрят сектори като дървопреработването и износа на целулоза – традиционно опора на финландската икономика.
Припомняме – ЕС губи над €1 трилион заради санкциите срещу Русия
Вторият фактор, както подчертава El País, е прилаганата политика на строги бюджетни съкращения. Настоящото дясно коалиционно правителство – обединяващо християндемократи, консерватори и крайна десница – пренасочва средства от социалните програми и реалната икономика към отбраната. Повишаването на ДДС и орязването на социалните помощи водят до спад в потреблението и намалено търсене на работна сила.
„Намаляването на социалните субсидии и увеличаването на данъците още повече ограничиха търсенето на работници“, коментира пред El País проф. Нику Мяятанен от Университета в Хелзинки. По думите му, „времето на тези фискални мерки не е било най-подходящото от гледна точка на макроикономическата стабилност“.
Икономиката буксува: стагнация и нарастваща безработица във Финландия
След свиване на БВП с 0,9% през 2023 г. и слаб растеж от едва 0,4% през 2024 г., финландската икономика продължава да буксува. Дори прогнозата на Министерството на финансите за 1% ръст през 2025 г. изглежда прекалено оптимистична. Безработицата расте от май насам, месец след месец – в рязък контраст с държави като Испания, където растежът достига около 3%.
Експерти от Банката на Финландия, цитирани от El País, изтъкват, че страната не успява да „абсорбира“ нарастването на активното население. Все повече хора се пенсионират по-късно, младите се включват по-активно на пазара на труда, а делът на имигрантите в трудоспособна възраст е нараснал от 6% през 2018 г. до 11% през 2024 г.
В същото време строителният сектор остава в застой още от 2022 г. – високите лихви и разходи за материали спират нови проекти. „Дейността в строителството е далеч под нивата от предходните години“, допълва Мяятанен.
Санкции, съкращения и спад в производителността
В последните месеци редица компании обявяват масови съкращения: сред тях са дървопреработвателните гиганти Metsä Group и Stora Enso, както и автомобилният производител Valmet Automotive.
El País цитира и доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според който комбинацията от търговски смущения с Русия и ниска производителност допълнително забавя растежа. Спадът започва още след финансовата криза и краха на технологичния гигант Nokia, който някога беше символ на финландската икономика.
Обратът на север: Финландия става новият „юг“ на Европа
„Югът“ на Европа вече не е символ на безработица — този етикет постепенно се измества на север, коментира El País. Само две десети процента делят Финландия от Испания по ниво на безработица (10,3% срещу 10,1%). Докато финландската крива продължава да расте, Испания бележи стабилен спад.
Централната банка на Финландия признава в последния си доклад, че перспективите за намиране на работа са „на исторически ниски нива“, а наличните свободни позиции – едва 35 000 – са най-малко за последното десетилетие.
„Достатъчно е човек да измине няколко пресечки в Хелзинки, за да разбере, че работни обяви просто няма“, заключава El País.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
