Европейската централна банка повиши основните си лихвени проценти за първи път от септември 2023 г. насам, след като инфлацията в еврозоната отново се ускори заради поскъпването на енергията около войната, свързана с Иран. Решението идва в момент, в който ЕЦБ се опитва да покаже, че няма да допусне ново трайно отклонение от целта си за инфлация от 2%, но същевременно рискува да оскъпи кредитите за домакинства и фирми в икономика, която вече показва признаци на слабост.
Първо повишение на лихвите от 2023 г.
Европейската централна банка е повишила лихвите заради рязко нарасналата инфлация, пише Welt. Управителният съвет на ЕЦБ е решил в четвъртък да вдигне депозитната лихва — важна и за спестовните сметки — от 2,0 на 2,25 процента.
Според официалната таблица на ЕЦБ новите нива влизат в сила от 17 юни: депозитната лихва става 2,25%, основната лихва по операциите за рефинансиране — 2,40%, а пределната заемна лихва — 2,65%.
Именно чрез депозитната лихва централната банка управлява в значителна степен паричната си политика, отбелязва Welt. За последно ЕЦБ беше повишавала лихвите през септември 2023 г.
Инфлацията отново изпревари целта на ЕЦБ
Причината за новото решение е ускоряването на инфлацията в еврозоната. Под влияние на високите енергийни разходи темпът на поскъпване е достигнал 3,2 процента — значително над целта на ЕЦБ от 2,0 процента. Reuters също посочва, че скокът в цените на петрола и газа е изтласкал инфлацията в 21-членната еврозона над 3%, а ЕЦБ се опитва да предотврати пренасянето на енергийния шок към по-широк ценови натиск.
Централната банка е повишила и инфлационните си прогнози. Според Reuters ЕЦБ вече очаква инфлация от 3,0% през 2026 г., вместо предишната прогноза за 2,6%, а за 2027 г. прогнозата е вдигната от 2,0% на 2,3%. В същото време прогнозата за растежа през 2026 г. е понижена до 0,8%, което показва колко тесен е коридорът, в който се движи банката — между инфлацията и риска от задушаване на икономиката.
Икономисти, анкетирани от Reuters, очакват през септември да последва още едно повишение на лихвите, посочва Welt. Финансовите пазари също калкулират възможност за допълнително затягане, макар че анализатори предупреждават, че ЕЦБ вероятно ще действа предпазливо, за да не засили риска от рецесия.
Критики от германския бизнес
Решението предизвика критики от части от германския бизнес. „Последните данни за инфлацията са тревожни“, заяви пред Reuters президентът на Федералната асоциация за търговия на едро, външна търговия и услуги BGA Дирк Яндура. Въпреки това, според него, повишаването на лихвите „към настоящия момент е прибързано“. Яндура предупреди, че германската икономика вече се бори със слабо търсене, предпазливи инвестиции и високи разходи. По-високите лихви могат допълнително да оскъпят финансирането на инвестиции.
„Много средни предприятия финансират модернизация, дигитализация, поддържане на складови наличности или трансформация на бизнес моделите си чрез кредити“, каза Яндура. По думите му растящите лихви увеличават тези разходи пряко и забавят необходимите инвестиции.
Критика дойде и от Германската конфедерация на профсъюзите DGB. Заместник-председателят ѝ Щефан Кьорцел заяви, че „няма икономическо оправдание за повишаване на лихвите, защото цените не растат заради прегряла икономика“. Според него търсенето в еврозоната така или иначе е потиснато заради шока при енергийните цени. Кьорцел посочи още, че релевантните икономически показатели досега не показват спираловидно ускоряване на цените, а ръстът на заплатите от години е ограничаван от кризите.
Не всички реакции обаче са отрицателни. Главният изпълнителен директор на Федералната асоциация на германските банки BdB Хайнер Херкенхоф подкрепи решението на ЕЦБ. „Повишението е напълно разбираемо и много подходящо с оглед на ценовото развитие в еврозоната“, каза той пред Reuters, цитиран от Welt.
Рискът от „застрахователно“ повишение
Критиките не се ограничават само до Германия. В анализ на ING икономистите Карстен Бжески и Берт Колейн описват евентуалното повишение като „застрахователен“ ход — мярка, с която ЕЦБ демонстрира готовност да защити инфлационните очаквания, дори ако самото повишение няма пряко да свали цените на енергията.
Според ING инфлационният шок засега е бил сравнително тесен и основно свързан с енергията, но рискува постепенно да се разшири към транспорт, храни и други производствени разходи. В същото време анализът предупреждава, че агресивна реакция на ЕЦБ срещу външен енергиен шок може да повтори грешка, позната от 2011 г., когато повишаването на лихвите в еврозоната беше последвано от бърз обрат, след като икономиката се оказа по-слаба от очакваното.
Подобна дилема вече беше разгледана и в Критично, където поставихме въпроса дали ЕЦБ не рискува да реагира на инфлация, породена от енергиен шок, с инструмент, който удря основно търсенето. Когато хората вече плащат повече за горива и енергия, по-скъпият кредит може да ги принуди да ограничат и други разходи — жилище, автомобил, техника, ремонти или потребление.
Именно това е основният спор около решението: дали ЕЦБ действа навреме, за да не допусне нова инфлационна спирала, или повишава лихвите в момент, когато икономиката на еврозоната вече се охлажда.
Какво означава това за хората
За домакинствата ефектът от подобно решение не е моментален и не е еднакъв навсякъде, но посоката е ясна. По-високите основни лихви постепенно се пренасят към банките, а оттам — към ипотечните, потребителските и фирмените кредити. Това означава, че новите заеми стават по-скъпи, а част от съществуващите кредити с плаваща лихва или с изтичащ фиксиран период могат да поскъпнат.
В официален анализ за пренасянето на паричната политика към ипотеките ЕЦБ отбелязва, че ефектът върху домакинствата идва със закъснение, защото много ипотечни кредити са с фиксирани лихви за определен период. Когато тези периоди изтичат, заемите могат да бъдат преоценени при по-високи нива. Според ЕЦБ това може да продължи да тежи върху потреблението години наред, особено при домакинствата с по-ниски доходи и по-висок дял на разходите за жилище и храна.
В Ирландия например RTE посочва, че повишение от 0,25 процентни пункта може да добави около 37 евро месечно към плащанията по ипотека от 300 000 евро за срок от 25 години. Конкретният ефект зависи от вида на кредита, фиксирания период, банката и националния пазар, но примерът показва как на пръв поглед малка промяна в лихвите се превръща в реален месечен разход за домакинствата.
За фирмите по-високите лихви означават по-скъпо финансиране за инвестиции, оборотни средства, модернизация и разширяване. При по-слабо търсене това може да доведе до отлагане на проекти, по-малко назначения и по-внимателно кредитиране от страна на банките.
За спестяващите картината е по-различна. Повишаването на депозитната лихва на ЕЦБ може постепенно да създаде натиск и за по-високи лихви по спестяванията, но това зависи от конкуренцията между банките и от това колко бързо те прехвърлят промяната към клиентите си. Както често се случва, кредитите обикновено поскъпват по-бързо и по-осезаемо, докато депозитите догонват по-бавно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
