Бразилия и Китай наскоро сключиха споразумение за валутен суап на стойност няколко милиарда долара, което се очаква да стимулира дедоларизацията в близката чужбина на САЩ – Латинска Америка. Това е само едно от основните доказателства за все по-нарастващото геополитическо и геоикономическо значение на Западното полукълбо в контекста на конкуренцията между великите сили. Важно е обаче да се успокои ентусиазмът и да се запази обективността. Щатският долар може да изглежда като ходещ мъртвец, но той все още ходи и ще ходи още дълго време.
За да може юанът да се превърне в основен и най-голям претендент на долара, Китай първо трябва да проведе редица реформи, включително ориентирана към откритост и либерализация самореформа, което изглежда малко вероятно да се случи скоро. Най-важните от споменатите реформи са свързани с прозрачността на финансовите пазари, стабилизирането на паричната политика и репутацията на Китайската народна банка.
Липсата на структуроопределящи финансови и политически реформи би затруднила глобалното поскъпване на юана, забавяйки неговия темп, но не и би го направила невъзможно. Всъщност дългогодишният възход на юана – и на други валути, включително на дигиталните, подкрепени от държавата – е неизбежно явление в един все по-многополюсен свят.
Когато хегемонът кихне, валутата му се простудява
Древните са казвали historia magistra vitae, или историята е учителка на живота, и това е така. Ако човек иска да разбере защо доларът е световната резервна валута от края на Втората световна война насам, трябва да се върне назад във времето. Народите и държавите търгуват с валутите на доминиращия хегемон още от времето на Древен Рим и Древна Атина. Това е така, защото гръбнакът на всяка валута е армията, а не банката.
В един все по-многополюсен свят, в който Съединените щати бавно престават да бъдат основният полюс на властта, не е странно, а напълно нормално и физиологично да наблюдаваме световен процес на диверсификация на резервните валути.
Откакто през 2015 г. МВФ присъди на юана статут на резервна валута – решение, което влезе в сила през следващата година – Китай направи много за интернационализиране на използването му: стартира CIPS (алтернатива на SWIFT), откри хъбове за търговия с ренминби (любопитно е, че първият от тях се фокусира върху Северна и Южна Америка) и даде тласък на политиката на валутен суап, която в периода 2009-2013 г. вече доведе до сключването на 25 двустранни споразумения за валутен суап, включително едно с Европейския съюз.
Плодовете на мощната кампания на Китай за интернационализация на юана узряха бързо. През 2010 г. юанът беше 17-ата най-търгувана валута в света, но дванадесет години по-късно, т.е. през 2022 г., стана петата най-търгувана валута в резултат на значителния стремеж към дедоларизация, предизвикан от конфликта в Украйна (и от пандемията COVID-19). Нещо повече, през първите месеци на 2023 г. юанът изпреварва долара като най-търгуваната валута в Русия и като най-използваната при трансграничните трансакции в Китай.
Юанът бавно се превръща в глобална валута главно поради продължаващото преразпределение на силите в международната система, т.е. прехода към нови полярности, обусловен от упадъка на Америка, но и защото на света, и то не само на развиващите се страни, му е писнало Съединените щати да въоръжават хегемонията на долара, за да водят икономически войни и дори да заплашват съюзниците си със санкции.
Както отбеляза CEPR, „делът на китайския юан в световните резервни портфейли е около 3 % в сравнение с 60 % за щатския долар“.
Любовната история между Бразилия и Китай е обречена да продължи
Програмата на Китай за суперюана би имала по-малко шансове за успех без БРИКС – крайъгълният камък на изграждащия се пост-американски свят. Това е причината, поради която юанът се превърна в най-търгуваната валута в Русия. Той тихомълком пуска корени в Африка, където Китай беше най-големият търговски партньор, а също така се планира да замени долара в двустранната търговия с Индия.
Китай иска юанът да бъде по-силен. Бразилия иска реалът да се превърне в най-мощната и най-използваната валута в Латинска Америка или дори в Южното полукълбо. Те се нуждаят един от друг, защото поотделно биха срещнали много повече трудности и страх, за да се изправят срещу хегемонията на долара. Освен това Китай иска да дразни Съединените щати в задния си двор, а Бразилия се нуждае от евразийски спонсори, за да се утвърди окончателно като водеща сила в Южното полукълбо. Тяхната любовна история е предопределена да продължи.
Разбиране на оста Китай-Бразилия
Бразилия беше първата страна, която Китай определи като стратегически партньор. Това беше през 1993 г. Лула да Силва дойде десет години по-късно и само следваше стъпките на своите предшественици и предложенията на собствената версия на Кисинджър в страната – Селсо Аморим, човекът, който стои зад стратегическото партньорство, подписано десет години по-рано.
Двете страни, подпомогнати от допълващите се икономики и водени от съвпадащи политически амбиции, успяха да изградят устойчива на стрес антанта, като големият бизнес в Бразилия действа като защитник от последна инстанция на política externa ativa e altiva, когато спонсорите му са в опозиция. За да се разбере изключителният размах на „Чайназил“, е необходимо внимателно да се разгледат цифрите и фактите:
- Китай е най-големият търговски партньор на Бразилия непрекъснато от 2009 г. насам;
- обемът на двустранната търговия е отбелязал 37-кратно увеличение между 2003 и 2022 г;
- през 2012 г. стратегическото партньорство беше преобразувано в глобално стратегическо партньорство;
- през 2013 г. беше подписано първото споразумение за валутен суап между Китай и Бразилия;
- присъствието на юана в чуждестранните резерви на бразилската централна банка нарасна от почти нула преди 2018 г. до 5,37% през 2022 г., в сравнение с 4,99% през 2021 г;
- през 2023 г. юанът стана втората по важност валута на бразилската централна банка;
- Бразилия отдавна е най-големият получател на китайски преки чуждестранни инвестиции в Латинска Америка, а през 2021 г. е на първо място сред дестинациите за китайски преки чуждестранни инвестиции в световен мащаб;
Според сметката на двете страни, която е правилна, по-малката зависимост от долара означава по-голяма устойчивост срещу евентуални санкционни режими, вторични санкции и други видове икономическа, търговска и финансова война. Но за да заработи правилно програмата им за дедоларизация, те трябва да поправят асиметриите, които тормозят специалните им отношения, и, което е също толкова важно, да планират инвестиции в държавно подкрепени цифрови монети – както Китай тихо прави – и в цифрови и/или физически общи валути, подобни на еврото.
Очертаваща се валутна многополярност
Бразилско-китайската ос има шанс да ускори дедоларизацията в южната част на Западното полукълбо, където Бразилия действа като определящ фактор, а решението на Аржентина да започне да плаща за вноса от Китай в юани изглежда потвърждава тази прогноза. В същото време търговията във взаимни валути преживява малък, но значителен бум в цяла Азия – от Турция до Югоизточна Азия.
И двете страни трябва да очакват ответна реакция от страна на Съединените щати, които няма да наблюдават и приемат спада на долара. Бразилия рискува да бъде въвлечена в една или повече от китайско-американските войни – от чиповете до телекомуникациите, и те биха могли да постигнат по-добре своите геополитически и геоикономически амбиции чрез по-добра координация, асиметрична рекалибрация, инвестиции в дигитални валути, подкрепени от държавата, и създаване на общи валути – това се отнася за Бразилия и Южна Америка – и на блокова монета – това се отнася за БРИКС.
До средата на века, ако не избухне световна война и/или ако не се случат други събития, които да преобърнат света (пандемии, регионални войни и сривове на великите сили), доларът вероятно ще бъде една от няколкото налични ключови валути, нито по-важна, нито по-малко важна от юана или еврото, може би заобиколена от рупии, рубли, рандове, реали и други. Във всеки случай нито една от гореспоменатите валути няма да бъде ориентир за регионите или блоковете, ако техните държави не започнат да инвестират в интернационализирането им преди края на 2020 г.
Емануел Пиетробон – геополитически анализатор, политически консултант и автор от Италия. Специализира в областта на геополитиката, хибридните войни, Латинска Америка и постсъветското пространство. Живял е, провеждал е изследвания и е работил в няколко държави в Евразия, включително Азербайджан, Белгия, България, Казахстан, Полша, Португалия, Румъния и Русия. Работил е в Европейската комисия.
Източник: Дискусионен клуб Валдай