Във вторник Китай призова за увеличаване на трансграничната свързаност с Русия и за задълбочаване на взаимното търговско и инвестиционно сътрудничество, тъй като и двете държави обещаха все по-тесни икономически връзки въпреки неодобрението на Запада след началото на войната в Украйна миналата година, пиша „Ройтерс“.
Руският министър на икономическото развитие проведе „задълбочени“ дискусии за икономическото сътрудничество с китайския министър на търговията в Пекин във вторник, което съвпадна с пътуването на китайския първи дипломат Ван И до Москва за стратегически разговори, които доведоха до потвърждаване на посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин следващия месец.
Китайският министър на търговията Уанг Вентао заяви по време на дискусиите в Пекин, че „китайско-руското икономическо и търговско сътрудничество е продължило да се задълбочава и да става все по-„солидно“ под „стратегическото ръководство“ на двамата държавни глави“, се посочва в изявление на неговото министерство.
След като войната в Украйна продължава вече втора година, а Русия е подложена на западни санкции, Москва разчита на своя съюзник Пекин за икономическа подкрепа, задоволявайки в същото време китайското търсене на петрол, газ и зърно. През август китайският внос на руски стоки се е увеличил с 3% спрямо предходната година до 11,5 млрд. долара, като е обърнал тенденцията на спад от 8% през юли, сочат последните данни на китайските митници.
Пекин отхвърли западните критики за нарастващото си партньорство с Москва на фона на специалната военна операция в Украйна. Той настоява, че връзките не пренебрегват международните норми и Китай има изключителното право да си сътрудничи с която държава избере.
Във вторник министрите от Г-7 отново призоваха, без да назовават конкретни държави, трети страни да „прекратят всякаква помощ за войната на Русия“.
Руският Далечен изток, граничещ с Китай, както и със Северна Корея, придоби ново стратегическо значение като зона на трансгранична търговия. Миналата седмица руската „Обединена нефто- и газохимическа компания“ и китайската Xuan Yuan Industrial Development се споразумяха да построят нефтопретоварен комплекс в близост до железопътен мост, свързващ руския град Нижнеленинское с китайския Тонгцзян, тъй като Москва диверсифицира износа си на стоки от Европа, която в момента е политически „недружелюбна“.
Руският Далечен изток, където се улавят около 70% от морските дарове в страната, също се надява да увеличи износа на морски продукти за Китай, след като Пекин забрани вноса на морски улов от Япония заради изпускането на радиоактивна вода от авариралата централа „Фукушима“ в океана.
Китайските държавни медии също така твърдят, че има нарастваща необходимост Китай и Русия да засилят търговията си със зърно на фона на продължаващите ограничени доставки в световен мащаб. Изграждането на зърнен коридор, свързващ Русия с Хейлундзян, североизточната „хлебна кошница“ на Китай, ще помогне за укрепване на продоволствената сигурност на страната.
По-рано през септември китайският президент Си Дзинпин заяви, че Хейлундзян трябва да се превърне в „ключов“ портал за отварянето на Китай на север, като заяви, че провинцията трябва да играе активна роля в гарантирането на националната отбрана, продоволствената и енергийната сигурност.