Първоначално създаден през 2009 г. като икономически алианс между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, BRICS се трансформира в значим геополитически субект. С разширението си до BRICS+ (включващ вече Иран, Египет, Етиопия, ОАЕ и Индонезия), алиансът цели да усили гласа на Глобалния Юг и да оспори неефективността на съществуващите глобални структури, пише в свой анализ за Valdai Club Правеш Кумар Гупта.
Това се случва чрез:
- Създаването на Новата банка за развитие (NDB) през 2014 г.
- Резервния механизъм (CRA) като алтернатива на МВФ и Световната банка
- Казанския форум през 2024 г., който официално интегрира новите членки и увеличи представителността на BRICS+ до над 45% от световното население и близо 37% от глобалния БВП (по ППП)
Но BRICS+ среща и предизвикателства – икономически и политически разнопосочни интереси, които затрудняват изграждането на единна идентичност или стратегическа визия.
Русия и Индия: стратегическа ос с нюанси
Русия и Индия са ключови играчи в BRICS+, обединени от дългогодишни двустранни отношения и споделени интереси в многополюсен свят. Но подходите им се разминават:
- Русия възприема BRICS като геополитическа противотежест на Запада, особено в контекста на санкции и търговски блокади
- Индия е по-прагматична – тя балансира между BRICS и стратегически партньорства със Запада (напр. САЩ, Quad, G7+)
И двете страни обаче работят за укрепване на двустранното си сътрудничество, включително в енергетиката, отбраната и външната политика.
Руският прочит: BRICS+ като платформа за суверенитет
През 2024 г., по време на своето председателство, Русия организира Казанския форум под мотото: „Укрепване на мултилатерализма за справедливо глобално развитие и сигурност“. Москва акцентира върху:
- Използване на национални валути в търговията
- Засилена роля на Новата банка за развитие
- Проект за собствена валута на BRICS и платформа за разплащания – приет с интерес, но и с предпазливост от Индия и Бразилия
- Въпреки западния наратив, че BRICS е „съюз срещу Запада“, Русия настоява, че организацията цели да предложи алтернативни рамки за сътрудничество, които отразяват реалното глобално многообразие.
Индия: реформатор, а не разрушител
Индия използва BRICS+ като дипломатически инструмент за постигане на реформи, а не конфронтация. Основните ѝ цели включват:
- Постоянно място в Съвета за сигурност на ООН
- По-голяма тежест в МВФ и Световната банка
- Утвърждаване на Глобалния Юг като пълноправен участник в международната архитектура
- Индия приема позитивно инициативи като BRICS Business Council и локални валутни схеми, но остава резервирана към идеята за обща валута, поради дълбоката си интеграция в доларовата система.
Баланс между Китай и Запада
Индия заема междинна позиция:
- Споделя общи цели с Русия и Южна Африка (реформа, представителност)
- Но се противопоставя на китайската доминация в BRICS+
- Поддържа стратегически съюзи със САЩ, Япония и Австралия чрез Quad
- Поддържа позиция на необвързаност – адаптирана към съвременния свят
Противоречия и потенциал в BRICS+
BRICS+ демонстрира различия при гласуванията в ООН за Украйна – повечето държави избират неутралитет, а не открито противопоставяне. Това показва, че алиансът предпочита плуралистичен подход, а не твърда политическа линия. Присъединяването на държави като ОАЕ също потвърждава, че BRICS+ не е идеологически блок, а мрежа от интереси.
*Правеш Кумар Гупта е индийски външнополитически анализатор, специализиран в геополитиката на Евразия и Централна Азия. Той е асоцииран сътрудник във Фондация „Вивекананда“ (Vivekananda International Foundation) в Ню Делхи и има докторска степен по Централноазиатски изследвания от Университета Джавахарлал Неру.
