„Преди имахме време, но нямахме пари. Днес имаме пари, но нямаме време“, каза Томи Густафсон-Раск, ръководител на BAE Systems Hägglunds AB, коментирайки тема за европейска отбранителна индустрия, пише Bloomberg.
Почти 18 месеца след началото на войната в Украйна европейските военни производители, които са затрупани от търсене на всичко – от боеприпаси до ракети и бойни машини – са изправени пред дилема, дали да заложат на разширяване на производството, като приемат, че войната и напрежението с Русия ще продължат безкрайно, или да се въздържат, докато не получат дългосрочни ангажименти от правителствата, които през последните няколко десетилетия съкращават и дори намаляват бюджетите си за отбрана?
Украйна спешно се нуждае от повече оръжия – от артилерийски боеприпаси до системи за противовъздушна отбрана, а запасите на съюзниците са на изчерпване. Европейските столици се опитват да съживят собствените си заспали военни индустрии, за да поддържат доставките от оръжия за Киев и да подсилят собствената си сигурност. Освен това НАТО иска да увеличи числеността на т.нар. сили с висока степен на готовност – резерв, съставен от съюзнически войски, готови да се разгърнат за по-малко от 30 дни – до 300 000 души, което е седемкратно увеличение, и всички те ще се нуждаят от висококачествени оръжия, готови за употреба.
Европейските военни министерства имат дългогодишни бизнес връзки с американски производители на оръжия, като Raytheon Technologies Corp. или Lockheed Martin Corp, но мощната американска индустрия не може сама да задоволи цялото световно търсене.
САЩ имат ниски нива на запаси от артилерийски боеприпаси, което накара Вашингтон да вземе спорното решение да изпрати на Украйна касетъчни боеприпаси, въпреки опасенията, че оръжията представляват сериозна опасност за цивилното население. След като президентът на САЩ Джо Байдън призова Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, големи държави като Германия, Франция и Италия искат да намалят зависимостта си от американските вериги за военни доставки и да помогнат за изграждането на собствените си национални компании.
Очаква се лидерите на НАТО във Вилнюс да подкрепят проект на европейската отбранителна индустрия, който призовава за многонационални съвместни поръчки. Планът е страните да одобрят стандарти, които гарантират, че едни и същи боеприпаси ще са съвместими с оръжейните системи на различни държави.
Напрежението между европейските министерства на отбраната и военните производствени компании се върти около това, че вторите се притесняват, че ако инвестират в разширение на производствто нямат гаранции, че след три или пет години ще имат поръчки. Много европейски столици неведнъж не са успявали да изпълнят целите на НАТО за натрупване на запаси или ангажимента да изразходват поне 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана. В петък съюзниците от НАТО се споразумяха за по-твърд ангажимент за постигане на целта от 2%.
Индустрията, която е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка и ключови компоненти, е стигнала дотам, докъдето е възможно, за да оптимизира или разшири производството със собствени инвестиции, каза Андреа Нативи, председател на звеното за отбрана на бизнес асоциацията ASD Europe. Сега секторът се нуждае от прозрачност за това къде ще се развива държавното търсене през следващите години, каза той.
„Искаме думите да бъдат последвани от действия – истински действия“, каза Нативи. Той добави, че освен дългосрочните договори правителствата могат да предприемат и други мерки, включително пряко да подпомогнат заплащането на разширеното производство или да предоставят приоритетен достъп до енергия.
Източник: Bloomberg