Хърватия, доскоро сочена като бюджетната перла на Адриатика, бързо губи репутацията си на достъпна туристическа дестинация. Въвеждането на еврото, наред с ръст на оперативните разходи и експлозия в цените на туристическите услуги, доведе до осезаем отлив на посетители – особено от ключови пазари като Германия, Италия и Австрия.
Туристическият удар
Както съобщава Daily Express, през последните три години цените в хърватския туристически сектор са се увеличили с цели 50%, като това поставя страната в по-неблагоприятна позиция от конкурентите ѝ – Испания и Гърция, където скокът е между 15 и 20 процента. Само през лятото на 2024 г. приходите от международен туризъм са намалели с 0.7% спрямо предходната година, въпреки стабилния брой посетители.
Много от туристите започват да изразяват разочарование във форуми и платформи за ревюта. Норвежец, цитиран от Tripadvisor, споделя:
„Всичко е много по-скъпо отпреди. Цените са абсурдно високи – вероятно са се вдигнали два до три пъти за две години. Шезлонг струва между 25 и 30 евро! Хърватия беше първият ни избор за лятна ваканция, но сега всичко е станало твърде скъпо.“
Еврото – ускорител на инфлацията?
Макар че хърватските власти отричат пряка връзка между въвеждането на еврото и ценовия шок, анализаторите отбелязват, че преминаването към единната валута през 2023 г. е психологически и пазарен катализатор. Цените започват да се „изравняват“ с тези в Западна Европа, но качеството на услугата често не ги оправдава, отбелязват потребителите.
Официалната инфлация в Хърватия през май 2025 г. достига 3.5% на годишна база, като особено високи са ценовите нива в сектора на услугите. Управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич потвърди, че туристическите услуги са основен двигател на инфлацията в страната, дори при ниски енергийни цени и облекчен ДДС от 13%.
Какво движи ценовия шок?
Причините за драстичното поскъпване са комплексни:
- Оперативни разходи: хотелиерският и ресторантьорският сектор страдат от високи цени на храни, логистика и персонал.
- Надценено търсене: в някои райони като Хвар и Дубровник, търсенето изпреварва възможностите на местната инфраструктура.
- Краткосрочни наеми: експлозията от Airbnb и други платформи създаде изкуствен дефицит на достъпни нощувки. В отговор, правителството планира законодателни ограничения.
- Ниска ценова еластичност: туристическият сектор се „самоиндексира“ към Западна Европа, без да отчита реалната покупателна способност на пазарите.
Социални последици и потребителски натиск
От началото на 2025 г. в страната се провеждат бойкоти срещу вериги супермаркети и ресторанти, инициирани от граждански групи, които обвиняват бизнеса, че спекулира с въвеждането на еврото, за да вдига цените. Социалните мрежи са залети от примери за „туристическа алчност“, където едно кафе достига 6 евро, а шезлонг на плажа – 30.
Хърватският министър на туризма Тончи Главина призна, че страната се нуждае от нов туристически модел, базиран не само на слънце и море, но и на по-дълъг сезон, по-високо качество и устойчивост. „Не можем да поддържаме икономиката само с рекордни бройки – имаме нужда от доволни туристи, които харчат и се връщат“, посочи той пред местни медии.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
