Въпреки съпротивата на Париж и опасенията в цяла Европа, Европейската комисия настоява за ратификация на споразумението с южноамериканския блок. Печалбата е ясна. Цената – още не.
Европейската комисия е на крачка от финализирането на споразумението за свободна търговия с търговския блок Меркосур, обединяващ Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и новоприсъединилата се Боливия. Сделката обещава премахване на митата върху 91% от европейския износ към региона и създаване на зона с почти 800 милиона потребители – най-голямата, която ЕС някога е договарял. Но зад икономическите прогнози зреят дълбоки социални и политически напрежения – най-вече във Франция.
Вижте още по темата – Фермери в ЕС на бунт срещу Меркосур и вноса от Украйна
Франция казва „не“ – в защита на фермерите
Френският президент Еманюел Макрон нееднократно е заявявал резервите си към споразумението. Миналата седмица той настоя за „допълнителен протокол“, който да защити земеделците от наплива на евтино месо от Южна Америка. Подкрепен е от над 600 френски депутати, които в открито писмо до Урсула фон дер Лайен обявиха, че „условията за ратификация не са изпълнени“.
Френските опасения се коренят в опасността от:
- масов внос на говеждо и пилешко месо, произведено при далеч по-ниски санитарни и екологични стандарти;
- срив в доходите на малките фермери;
- ускорено обезлесяване в Амазония, подтикнато от агроекспорта.
Фермерските организации във Франция предупреждават, че споразумението ще доведе до социален и екологичен дъмпинг. Екологични НПО като Greenpeace и ClientEarth посочват, че договорът противоречи на амбициите на ЕС за устойчиво развитие и защита на горите.
Упорството на ЕК: сделка на всяка цена?
Въпреки силния натиск, Европейската комисия продължава да настоява за приключване на преговорите. През декември 2024 г. председателката Урсула фон дер Лайен официално потвърди сделката в Уругвай, а финализираният текст трябва да бъде представен на страните членки до юли 2025 г.
Комисията отказва повторно отваряне на договорения текст, но търси компромис под формата на необвързваща декларация, която да даде политически уверения за защита на селското стопанство. Обмисля се и създаването на компенсационен фонд, с който да се покриват щетите за европейските фермери, пострадали от новия внос.
Този фонд обаче ще се финансира от общия бюджет на ЕС – т.е. от всички европейски данъкоплатци. Така се създава парадокс: гражданите на Съюза ще поемат разходите по едно търговско споразумение, чиито последици не са обществено приети, а в някои страни дори открито отхвърлени.
Има ли други опоненти?
Макар Франция да е най-гласовитата, тя не е сама. Испански фермери излязоха на протести срещу вноса от Украйна и Меркосур. В Полша, Белгия и Ирландия също се чуват гласове на притеснение от агроимпортите и въздействието им върху местните пазари. Все пак, за да бъде блокирана сделката, е нужно коалиция от страни, представляващи поне 35% от населението на ЕС – цел, която Париж все още не е постигнал.
Политика срещу реалност
Според експерти, Европейската комисия използва механизъм, прилаган и при други търговски договори – като този с Канада – където също беше добавена декларация с политически обещания. Но такива текстове не обвързват правно страните от Меркосур и не решават основните структурни конфликти: разликата в стандартите, липсата на ефективни екологични гаранции и неравната конкуренция.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
