Новото търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз, договорено в края на юли, предвижда рекордни обеми енергийни доставки, но експерти поставят под съмнение възможността за реалното му изпълнение. В публикация на ZeroHedge, авторът Тайлър Дърдън определя договорката като „смехотворно нереалистична“ и твърди, че мащабът на ангажиментите далеч надхвърля реалностите на глобалния енергиен пазар.
Невъзможни обеми, липсваща яснота
Според условията на споразумението, ЕС се ангажира да закупи енергийни продукти от САЩ на стойност 750 милиарда долара за три години – или по 250 милиарда долара годишно. В обхвата влизат втечнен природен газ (LNG), петрол и ядрено гориво, макар че засега липсват конкретни данни какво точно включва енергийната част от сделката – дали става въпрос само за суровини или и за услуги и оборудване, свързано с енергийната инфраструктура.
Вижте още – Сделката Тръмп – ЕС: компромис или капитулация?
Според Дърдън, цитирайки анализ на Rabobank, за да бъде постигнат този обем, ще е необходимо почти цялото количество енергийни доставки от САЩ да бъде пренасочено към Европа, което е практически невъзможно, имайки предвид капацитетите на американската индустрия и глобалната конкуренция за тези ресурси.
Какво показват данните от 2024 г.
През 2024 г. ЕС е внесъл около 65 милиарда евро енергийни продукти от САЩ, включително:
- 20 млрд. евро LNG (35 млн. тона)
- 44 млрд. евро петрол и петролни продукти
За да бъдат достигнати 250 милиарда долара годишно, ЕС би трябвало да покрива около 67% от енергийните си нужди със суровини от САЩ, отбелязва ZeroHedge, позовавайки се на данни на Евростат.
Дори при сценарий, в който целият европейски внос на LNG идва само от САЩ, стойността на доставките би достигнала не повече от 40–50 милиарда евро, при сегашните цени. Това би означавало Русия, Алжир, Катар, Нигерия и дори Норвегия да се откажат от пазарите си в Европа, а САЩ да наложат приоритетно изнасяне на LNG за ЕС – нещо, което Дърдън определя като „икономически абсурдно“.
Нарастваща конкуренция за американска енергия
ZeroHedge цитира Reuters, според които САЩ вече имат ангажименти към други партньори: Япония наскоро подписа споразумение за увеличен внос, а Южна Корея проявява интерес към американски LNG проекти в Аляска. В този контекст, поставянето на ЕС като основен приоритет изглежда неосъществимо.
Общият енергиен износ на САЩ за 2024 г. възлиза на 318 милиарда долара, от които ЕС е получил 76 милиарда, сочат изчисленията на Reuters. Идеята тези доставки да бъдат утроени е „нереалистична“, заключават пазарни анализатори.
Артуро Регаладо, старши анализатор по LNG в Kpler, заявява, че за да бъде постигната целта, „американските доставки на петрол трябва изцяло да се пренасочат към ЕС или стойността на вноса на LNG от САЩ да се увеличи шест пъти“.
Авторът подчертава, че такъв сценарий би довел до повишаване на вътрешните цени на енергията в САЩ, което ще създаде политически и икономически натиск както във Вашингтон, така и в Брюксел.
Ядреното измерение и инфраструктурните ограничения
Дърдън припомня, че макар ЕС да планира стотици милиарди евро инвестиции в ядрена енергия до 2050 г., през 2024 г. е внесъл едва 53,3 милиарда евро ядрени продукти. Анонимни източници от ЕС, цитирани от Reuters, твърдят, че посочените в сделката цифри са базирани на реални анализи, но зависят от бъдещи инвестиции в пристанища, терминали, капацитет за втечняване и доставка.
Според ZeroHedge обаче, ЕС няма правомощия да задължи частни компании да купуват точно определени количества от САЩ, тъй като голяма част от вноса на петрол и газ се извършва от частни или полудържавни структури. Комисията може да обединява търсенето, но не може да принуждава към покупки – което поставя под въпрос реализацията на политическия ангажимент.
В заключение, анализатори от ICIS казват:
„Или Европа плаща непазарна, прекомерно висока цена за американски LNG, или приема обеми, които надвишават логистичните ѝ възможности.“
По данни на ЕС, през 2024 г. САЩ вече са водещ доставчик на LNG (44% от нуждите на ЕС) и на петрол (15.4%). За да бъдат постигнати новите цели, би било необходимо разширяване на американските износни капацитети отвъд планираното до 2030 г., предупреждава Джейкъб Мандел от Aurora Energy Research.
Иронично, по-голям внос от САЩ противоречи на прогнозирания спад в търсенето на петрол в Европа.
В обобщение, Тайлър Дърдън смята, че единственият реалистичен резултат от споразумението ще бъде засилено участие на европейски компании в американски LNG проекти – нещо, което и без друго би се случило заради стремежа към енергийна диверсификация. Това обаче няма да промени пазарния баланс в следващите 5 години.
„А до тогава, Тръмп отдавна ще е извън сцената“, завършва с ирония авторът.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
