Групата БРИКС може да се превърне в двигател на глобалния енергиен преход благодарение на богатството си от критични минерали и бързо развиващия се сектор за чиста енергия. В свой анализ за Eurasia Review, д-р Сутандра Сингха подчертава ролята на държавите от блока като доставчици и преработватели на стратегически суровини, производители на зелени технологии и потенциални лидери в нова глобална архитектура на устойчиво развитие. Въпреки вътрешни различия и политически напрежения, БРИКС има възможност да оформи справедливи стандарти в търговията с минерали, климатичното финансиране и разширяването на инфраструктурата за нисковъглеродна икономика.
Критичните минерали – стратегически ресурс на XXI век
Според д-р Сутандра Сингха, бъдещето на чистата енергия зависи не само от технологии и инвестиции, но и от достъпа до ключови суровини като литий, кобалт, никел, графит и редкоземни елементи. Тези материали са „в основата на производството на соларни панели, батерии, вятърни турбини и електрически превозни средства“, подчертава тя. Очаква се например потреблението на литий да нарасне над 40 пъти до 2040 г.
За разлика от изкопаемите горива, критичните минерали са съсредоточени в малък брой държави, което поражда нови рискове от зависимости и напрежение във веригите за доставки. В този контекст, страните от БРИКС — заедно и поотделно — разполагат със стратегически предимства. Китай контролира над 60% от добива и 80% от преработката на редкоземни елементи. Русия притежава огромни запаси от никел и платинени метали, необходими за батерии и водородни технологии. Южна Африка е водеща в производството на платина и манган, Бразилия разполага с ниобий и графит, а Индия активно търси нови находища.
„Ако тези резерви бъдат управлявани стратегически, БРИКС може да засили влиянието си върху световните енергийни пазари и ресурсната геополитика“, отбелязва авторката.
БРИКС – повече от износител на ресурси
По думите на д-р Сингха, значението на БРИКС не се изчерпва с добива на минерали – страните от блока вече са активни участници в производството и внедряването на чиста енергия. Бразилия е лидер в биогоривата и хидроенергетиката. Русия инвестира в малки ядрени реактори и износ на водород. Индия разширява производството на соларни панели и литиеви батерии, докато Китай доминира световните вериги на стойност в този сектор. Южна Африка също търси зелени решения – в частност в производството на зелен водород и модернизиране на електроразпределителната мрежа.
БРИКС, макар и да не представлява формален икономически съюз, е създала институции като Новата банка за развитие (New Development Bank), която вече е финансирала редица енергийни и инфраструктурни проекти. „Тези структури могат да подпомогнат трансгранични проучвания, екологичен добив и устойчиво производство“, отбелязва Сингха.
Предизвикателства пред единното действие
Въпреки потенциала си, БРИКС се сблъсква с вътрешни препятствия. „Политическите и икономическите различия между държавите-членки са съществени“, предупреждава д-р Сингха. Особено напрегнати са отношенията между Китай и Индия, които се характеризират с „гранични спорове и липса на доверие“.
Регулациите и икономическите модели в отделните страни също са несъвместими – Китай прилага централизирана индустриална политика, докато Бразилия и Южна Африка залагат на пазарно ориентирани подходи. Това затруднява координацията при разработване на общи стандарти или съвместни инициативи в областта на минното дело и чистата енергия.
И все пак, Сингха изтъква, че гъвкавостта на БРИКС може да се окаже предимство. Дори без пълен консенсус, блокът може да постигне напредък чрез „практически проекти“ – като съвместни минни проучвания, технологични платформи и стандартизиране на добивни практики.
Алтернатива на западните климатични модели?
БРИКС отдавна настоява за по-справедлив и приобщаващ глобален ред – позиция, която придобива особено значение в условията на климатична криза. Много развиващи се страни трябва едновременно да намаляват емисиите и да догонват икономически. „БРИКС може да предложи алтернативни пътища към устойчиво развитие, които поставят акцент върху равния достъп до ресурси и климатична устойчивост“, пише Сингха.
Разширяването на Новата банка за развитие, според нея, може да осигури финансиране за рециклиране на батерии, нисковъглеродна инфраструктура и локално производство в региони като Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. Това би представлявало реална алтернатива на институции като МВФ и Световната банка, които често биват критикувани за бавна адаптация към климатичните предизвикателства.
Д-р Сутандра Сингха заключава, че БРИКС има всички предпоставки да се превърне в архитект на новата глобална енергийна система – но за целта трябва да премине от фрагментирани действия към интегрирана стратегия. „Превръщането на потенциала във власт изисква координация, ясно лидерство и политическа воля“, подчертава тя. Ако успее, БРИКС няма просто да реагира на Запада – а активно ще оформя едно по-чисто и балансирано бъдеще.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
