В последните години парите в брой все по-често стават обект на регулации, ограничения и политически дебат. Държави в Европейския съюз, както и извън него, приемат нови мерки, които ограничават както плащанията в брой, така и самото теглене на пари от банки. Официалният мотив – борба с организираната престъпност, укриването на данъци и прането на пари. Но зад тези усилия започва да се очертава по-дълбока тенденция: засилващ се контрол върху финансовата самостоятелност на гражданите.
Франция: Дарманен и краят на кеша като решение за наркоплощадките
Преди дни френският министър на правосъдието Жералд Дарманен заяви пред Сената, че „краят на кеша“ би могъл да премахне местата за продажба на наркотици:
„Казвал съм го многократно на онези, които ме питат как може да се спре дрогата в нашите квартали. Доста просто решение: краят на кеша ще попречи на съществуването на наркоплощадките“, заяви Дарманен. „Това няма да попречи напълно на наличието на наркотици, но когато парите са проследими, както често са криптоактивите, е много по-трудно както за потребителя, така и за трафиканта да избягат от финансовите потоци.“
Според него, голяма част от ежедневната престъпност, както и измамите, се базират на „фрауд с пари в брой“, пише BFM Business. Пред Сенатската комисия за борба с финансовата престъпност министърът направи категоричен призив за премахване на кеша.
Въпреки тази позиция, самите французи не изглеждат склонни да се откажат напълно от парите в брой. Данни от проучване на Banque de France сочат, че макар банковата карта да е предпочитан начин за плащане (62%), 60% от гражданите все пак смятат за важно да могат да плащат в кеш – поради анонимност (40%), незабавно уреждане (37%) и по-добър контрол на разходите (31%).
ЕС: Законодателен лимит за кешови плащания
През 2024 г. Европейският съюз въведе регламент, който ограничава кешовите плащания до 10 000 евро, а за суми над 3 000 евро се изисква задължителна идентификация. Мерките бяха обявени като средство за борба с прането на пари и финансирането на тероризма.
Някои държави като Италия и Португалия наложиха още по-строги национални лимити, докато Европейската централна банка подчертава, че кешът остава законно платежно средство и настоява да бъде запазен достъпът до него.
Испания: Ограничения върху тегленето на пари
Испания отиде още по-далеч. През април 2025 г. влязоха в сила нови правила, задължаващи банките да докладват на данъчната агенция всяко теглене или депозит в брой над 3 000 евро. В допълнение, при суми над 100 000 евро, клиентите трябва предварително да уведомят банката поне 72 часа по-рано, за да бъде осигурена наличната сума.
Ако дадена банка не докладва подобна транзакция, тя подлежи на глоби до 150 000 евро, в зависимост от степента на нарушението. Гражданите не са директно задължени да уведомяват държавата, но се очаква при поискване да обяснят произхода на средствата.
Други примери от Европа и света
- В Швеция, която от години се смята за пионер на безкешовото общество, правителството наскоро предупреди гражданите да поддържат кешови резерви за извънредни ситуации, поради риска от кибератаки и геополитически сътресения.
- В САЩ всеки депозит или теглене над 10 000 долара подлежи на задължително деклариране, а в последните години се обсъжда допълнително ограничаване на кешовите трансакции.
- В Унгария и Словакия обаче се наблюдава обратна тенденция – двете държави приеха конституционни поправки, гарантиращи правото на разплащане в брой, именно като реакция срещу прекалената дигитализация и финансовата централизация.
Накъде води всичко това?
Официално, политиките за ограничаване на кеша се обясняват със сигурност, прозрачност и борба с престъпността. Но когато възможността да разполагаш със собствените си пари анонимно и извън дигиталния надзор бъде системно ограничавана, въпросът вече не е технически, а ценностен.
Готви ли се бъдеще, в което всяка стотинка ще бъде проследима? В което ще трябва да се отчитаме дори за това, че сме изтеглили собствените си пари? И ако в името на „сигурността“ бъде премахнат кешът, какво следва? Кой и как ще определя какво е „нормално“ потребление?
Защото в едно такова бъдеще, в което нямаме право да изтеглим или платим в брой, не просто ще бъдат ограничени измамите – ще бъдат ограничени и нашите права. Правото да разполагаме свободно с доходите си. Правото на анонимност. Правото да не бъдем следени. И тогава няма нужда да забраняват свободата – тя просто ще бъде транзакционно дерегистрирана.
