Германия официално обяви партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) за доказано крайнодясна екстремистка организация. Решението бе оповестено от Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и се базира на разследване, описано в доклад от над 1000 страници.
Според вътрешното разузнаване, AfD „преследва етническо разбиране за германската нация, което противоречи на свободния демократичен ред“. Партията изключва гражданите с мигрантски произход – особено от мюсюлмански държави – от понятието за „германски народ“, като по този начин ги поставя в подчинено правно и обществено положение. Службата подчертава, че подобна политика води до демонизиране, дискриминация и насаждане на страх и омраза в обществото.
Вижте още по темата: „Искаме си страните обратно“ – фронт срещу нелегалната миграция
Прецедент в следвоенната история
Това е първият случай в съвременната германска история, когато партия с национално парламентарно представителство официално получава статут на крайнодясна екстремистка организация.
Въпреки че обявяването на AfD за екстремистка не води автоматично до забрана, то дава възможност на властите да засилят наблюдението – включително използване на агенти под прикритие и контрол на комуникациите, след съдебно разрешение. Това също така може да отвори пътя към започване на официална процедура за забрана на партията – дълъг и сложен юридически процес, който изисква решение на Конституционния съд и подкрепа от страна на парламента или правителството.
Изборен успех и политическо напрежение
Решението на службите идва само няколко седмици след като AfD постигна исторически резултат на федералните избори – второ място с 20.8% от гласовете и рекордните 152 депутати в Бундестага. Това предизвиква напрежение в новия парламент, тъй като партията теоретично има право да председателства важни парламентарни комисии – нещо, което останалите политически сили вероятно ще се опитат да предотвратят.
Алис Вайдел и Фридрих Мерц
Очаква се следващата седмица Бундестагът да гласува консервативния лидер Фридрих Мерц за нов канцлер в коалиция със социалдемократите. Междувременно дебатът как институциите да се отнасят към AfD се разгаря – между натиска за изолация и опасенията, че това ще засили подкрепата за партията, която вече води в някои социологически проучвания.
Вътрешният министър: „Без политическо влияние“
Оттеглящата се вътрешна министърка Нанси Фезер подчерта, че решението на службата е „ясно и недвусмислено, взето без политическа намеса“ и отразява реалната опасност, която партията представлява за демокрацията. Според нея AfD използва расистка реторика, насочена основно срещу имигрантите и мюсюлманите, и промотира визия за германското общество, в която някои групи хора не се възприемат като равноправни.
Заместничката на председателя на социалдемократите (SPD), Серпил Мидятли, бе още по-категорична: „Сега вече е черно на бяло това, което всички знаеха. За мен е ясно – трябва да се стигне до забрана.“
Анализатори предупреждават, че действията срещу AfD могат да се окажат нож с две остриета.
Похватите за властови натиск срещу определени политически сили или представители, вече са доста показателни за свободата на демокрацията в Румъния и Турция.
Заключение
Германия влиза в нов политически цикъл, белязан от противоречия и несигурност. Решението на службите за сигурност срещу AfD е безпрецедентно.
То предизвика спекулации дали това може да бъде стъпка към официалната ѝ забрана. Въпреки че подобна мярка е изключително рядка в страни като Германия, историята познава няколко ключови случая, когато политически партии са били забранявани поради заплаха за конституционния ред:
- Германия след Втората световна война
- Социалистическа райхспартия (SRP) – забранена през 1952 г. като неонацистка формация, наследник на НСДАП.
- Комунистическа партия на Германия (KPD) – забранена през 1956 г. заради стремеж към диктатура на пролетариата и подривна дейност.
- Националдемократическа партия на Германия (NPD) – две неуспешни опити за забрана (2003 и 2017); съдът прие, че партията е недемократична, но не и реална заплаха.
- Израел
- Партията „Ках“ – забранена през 1988 г. заради расистка и антиислямска реторика. Действията ѝ се считат за несъвместими с демократичния характер на държавата.
- Турция
Множество забрани на кюрдски или ислямистки партии през последните десетилетия. Примери:
- Refah Partisi – забранена през 1998 г. за нарушаване на светския принцип.
- HDP – настоящи опити за забрана с обвинения в терористична дейност.
- Испания
- Batasuna – забранена през 2003 г. като политическо крило на терористичната организация ЕТА. Решението бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека.
