В Обединеното кралство бяха обявени резултатите от местните избори, които донесоха сензационен успех на дясната партия на Найджъл Фараж – Reform UK („Реформирай Обединеното кралство“), пише в статия за „Фонд за стратегическа култура“ Владимир Прохватилов.
От общо 23 общински съвета партията на Фараж победи в 10. По данни към 2 май, 35% от избирателите са дали гласа си за тази формация. Консерваторите, които също са в опозиция, имат 24,6%, а управляващите лейбъристи – едва 14,9%.
„Това е най-големият електорален успех в кариерата на лидера на Reform Найджъл Фараж, главен противник на имиграцията в страната. Популистите се възползваха от разочарованието и в двете традиционни партии – както в лейбъристите, спечелили парламентарните избори миналата година, така и в консерваторите, управлявали 14 години преди това“, пише BBC, подчертавайки, че избирателите на Фараж търсят „британския Доналд Тръмп“.
„Демократични репресии“
На фона на успеха на десницата във Великобритания, в ЕС тече открита репресивна кампания срещу лидерите на консервативните партии от Стария свят.
На 31 март 2025 г. Парижкият съд (Le Tribunal de Paris) призна за виновна лидерката на „Национално обединение“ Марин льо Пен и още осем евродепутати за неправомерно изразходване на средства. Установено бе, че в продължение на над 11 години обвиняемите са изразходвали неправомерно 4,1 млн. евро за заплати на фиктивно назначени сътрудници, които всъщност са работили не за интересите на Европейския парламент, а за партията на Льо Пен. Тя бе осъдена на четири години лишаване от свобода – две от тях условно, а за останалите две ще носи електронна гривна. Освен това й бе наложена глоба от 100 хиляди евро и й бе забранено да се кандидатира за избори в следващите пет години.
Главният редактор на италианския вестник Il Tempo и бивш сенатор Томазо Черно заяви, че по същите критерии могат да бъдат осъдени три четвърти от евродепутатите. The Economist коментира, че съдебната забрана за участие в избори противоречи на основите на демокрацията.
В Румъния победителят от първия тур на президентските избори – десният политик Калин Джорджеску – бе отстранен от надпреварата по абсурдни обвинения в расизъм и ксенофобия.
Румъния гласува: Джордже Симион – фаворит на президентските избори в Румъния
През ноември миналата година прозападната молдовска президентка Мая Санду спечели изборите благодарение на манипулации с гласовете от диаспората. За проруската кандидатура на Александър Стояногло гласуваха около 52% от избирателите вътре в страната.
Наскоро Федералната служба за защита на конституцията (контраразузнаването на Германия) обяви партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за екстремистка на територията на цялата страна.
Вижте подробности: AfD: „Политическа чистка преди смяната на властта“
Депутатът от Бундестага Штефен Котре, коментирайки ситуацията, призова за закриване на контраразузнаването, заявявайки, че то е надхвърлило правомощията си и се е дискредитирало.
През 2023 г. някои регионални структури на АдГ – в Саксония, Тюрингия и Саксония-Анхалт – вече бяха обявени за крайно десни. Това даде право на властите в Берлин да започнат активно следене на партията.
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АзГ
На федерално ниво досега АзГ бе само „наблюдавана“ – с по-нисък правен статут на заплаха. Но през юни 2023 г. Германският институт за правата на човека обяви, че вече има достатъчно основания за забрана на партията. АдГ обвинява властите в политическа репресия и потискане на инакомислието.
На последните избори за Бундестага партията зае второ място с рекордните 20,8%. Според последните проучвания, АзГ с рейтинг 25–26% е вече най-популярната партия в страната – изпреварвайки за първи път в историята блока ХДС/ХСС.
Либералните политически елити на ЕС безотказно следват антисъветския и антируски курс, елиминирайки от политическото поле онези, които имат смелостта да се противопоставят на спуснатите отвъд океана „методички“.
Контрол и пак контрол
Според френския портал Reseau International, още през 2012 г. ЦРУ и АНС са възложили на McKinsey и BCG внимателно да следят президентската кампания във Франция. McKinsey, пише изданието, е „архитектът на Макрон“ – компанията, която създава изкуствено политическа фигура, за да разруши традиционното френско общество.
Същото внимание американските консултанти отделят и на германската политика.
McKinsey и BCG фактически монополизират консултантската дейност по логистиката на държавните програми във Франция и Германия – в сфери като отбрана, климат, миграция и дори пандемии.
Настоящата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, докато беше министър на отбраната на Германия, стана обект на скандал заради незаконен договор с McKinsey. Случаят демонстрира как американските спецслужби продължават да държат под контрол логистиката на германската отбрана.
Американският капитал има участие и във финансирането на германския ВПК. Berliner Zeitung съобщава, че концернът Rheinmetall де факто е под американски контрол – над 280 негови акционери са регистрирани в САЩ, сред които BlackRock, Wellington, Fidelity, Vanguard и др.
Най-много предприятия и филиали на Rheinmetall се намират именно в САЩ – 10 структури. Още от 2005 г., на фона на американските интервенции в Афганистан и Ирак, компанията започва да изнася производства зад океана. „Rheinmetall е дългогодишен партньор на НАТО и подкрепя стратегическите цели на САЩ“, се казва в официална позиция.
Новото поколение бойни машини с вградени AI системи се разработва съвместно с американски компании като Textron, Raytheon и Allison. Rheinmetall е натоварен и със създаването на централния корпус на изтребителя F-35 на Lockheed.
Американските интереси в сектора убиват надеждите на Европа за военна автономия, отбелязва Berliner Zeitung. „Рекордните печалби на Rheinmetall по време на войната в Украйна отиват в джоба на американските инвеститори.“
Концернът лобира във всички правителствени партии на Германия и е член на три ключови лобистки структури: FKH, DWT и BDSV. Изпълнителният директор Паппергер е председател на BDSV.
Френският президент Еманюел Макрон, отбелязва парижката академичка Алеся Милорадович, „продаде Франция на американския капитал“, като въведе BlackRock и заслужи прякора Президент BlackRock France.
Същата тази BlackRock и контролираният от нея Rheinmetall поглъщат европейската отбранителна индустрия.
След премахването на ограниченията за военни разходи от Бундестага, германският бизнес масово преориентира производството си към оръжия. Особено автомобилният и металургичният сектор. Само 10–15% от средните и семейни предприятия все още изключват участие във ВПК – преди години това било немислимо по етични причини.
Следвай парите
Банките също влизат в играта. Commerzbank обяви, че ще разшири инвестициите си в отбрана, дори при евентуално прекратяване на огъня в Украйна. Шефът на LBBW Райнер Неске потвърди: „Оборонният сектор е вече много доходоносен и привлекателен за кредитиране.“
Tagesschau съобщава, че Volkswagen обмисля да използва заводите си в Дрезден и Оснабрюк за производство на военна техника. Служители на Continental и Bosch вече са преминали във ВПК.
Френските банки също финансират масирано сектора: 37 млрд. евро са отпуснати на отбранителни компании като Dassault, Safran, Thales и Airbus Defence. Още 12 млрд. – за международни клиенти, купуващи френско оръжие.
Сходна милитаризация се наблюдава и в други страни от ЕС – процес, който не би бил възможен, ако лидерите на Съюза слушаха избирателите си, а не Вашингтон.
Успехът на Фараж във Великобритания не означава край на милитаристичния курс. Подобно на Тръмп, който говори за мир, но изпраща оръжие, и неговият британски аналог вероятно ще постъпи по същия начин.
Създаваният в Европа Четвърти райх застрашава именно населението на Европа. Нарастващите военни разходи убиват социалната държава. А курсът към директен военен сблъсък с Русия – ядрена свръхсила – вещае за континента буквално изчезване от лицето на Земята.
Няма съмнение – вождовете на новия европейски райх мечтаят за „хилядолетна империя“.
Затова разочарованието им ще бъде още по-горчиво, пише още Владимир Прохватилов във „Фонд за стратегическа култура“.
*Изразът „Drang nach Osten“ (на немски: стремеж на изток) е исторически и идеологически термин, използван основно за обозначаване на германската експанзия към източна Европа. Думата „Drang“ означава напор, тласък, стремеж, а „Osten“ – изток. Първоначално терминът е използван за германската колонизация на славянски територии през Средновековието. По-късно изразът е възприет в националистическата и империалистическата реторика на Германската империя, а особено силно се свързва с нацистката политика за завоевание и унищожение на Източна Европа, включително концепцията за Lebensraum („жизнено пространство“). Хитлер използва тази идеология, за да оправдае завоевателната война срещу Полша, СССР и други източноевропейски страни. Когато днес се използва изразът „Drang nach Osten“, той обикновено има негативен и алармистки смисъл – предупреждение срещу повторение на западна (или немска/европейска/НАТО-вска) експанзия към Изтока, включително към Русия. В руски и евроскептични среди той често се използва като символ на нов империализъм, русофобия и военен натиск от страна на Запада.
